Определение № 582 от 23.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4198/2015 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Ж. Н. против решение № 738 от 17.04.2015г. по гр.д.№ 600/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 5718 от 02.12.2014г. по гр.д.№ 14050/2012г. на РС-Варна. С последното е уважен отрицателният установителен иск, предявен от касатора да се признае за установено, че ответницата Х. Ж. Т. не е собственик на правото на строеж, учредено със заявление от 21.02.2002 г. по чл. 183 ЗУТ върху дворно место с площ 330 кв.м., съставляващо поземлен имот 9 от кв. 170 по плана на ХІ подрайон на [населено място] поради погасяването му на основание чл. 67 ЗС. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради това, че съдът не е съобразил нормата на чл. 69, ал.1 т.2 ГПК и предмета на спора. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос: каква е данъчната оценка на учредено ограничено право на строеж между съсобственици, притежаващи по ½ ид.ч. от имота. Как се определя цената на иска в този случай. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение със съдебната практика. Ответникът оспорва допускането до касация, тъй като е съществено каква е цената на иска според обекта, за който се отрича притежанието на правото на строеж. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е обезсилено решението на РС като недопустимо, въззивния съд е приел, че цената на предявения отрицателен установителен иск е 68 620,50 лв. и на основание чл. 104,ал.1 т.3 ГПК тъй като цената на иска е над 50 000 лв., той е следвало да бъде разгледан като първа инстанция от Окръжния съд. Формулираният правен въпрос кореспондира на решаващите мотиви на съда и е относим към предмета на спора. От данните по делото се установява, че страните са съсобственици на дворно место с площ 330 кв.м., съставляващо поземлен имот 9 от кв. 170 по плана на ХІ подрайон на [населено място] при права по ½ ид.ч. Със заявление по чл. 183 ЗУТ те взаимно са си учредили правото на строеж за конкетни обекти. Така всеки е учредил на другия право на строеж за собствената си ½ ид.ч. от дворното место. Видно от удостоверението за данъчна оценка цената на правото на строеж за целия имот е 68620,50 лв. Ищецът е собственик на ½ ид.ч. от дворното место и той е учредил на съсобственицата си право на строеж за тази ½ от обекта, който тя ще получи. Предмет на иска е учреденото от ищеца правото на строеж за ½ от обекта. Неговата цена според удостоверението за данъчна оценка е 34 310,25 лв. Това е и посочената цена на иска в исковата молба. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по поставения правен въпрос, като съобразява съдебната практика според която по дела за собственост цената на иска е данъчната оценка на спорното право, предмет на иска. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение