Определение № 578 от 07.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 489/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат С. С., срещу определение №596 от 16.06.2011 г. по ч. гр.дело №627/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено определение от 16.05.2011 г. на Русенския районен съд по гр. дело №2819/2011 г., с което делото е изпратено по подсъдност на Плевенския районен съд. Делото е върнато на Русенския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивният съд е приел, че съобразно представената от самия работодател справка организационното назначение на ищеца е в [населено място], в рамките на локация П.. По тази причина мястото, където обичайно полага труд е [населено място] и подсъдността по трудовия спор трябва да се определи съобразно разпоредбата на чл.114 ГПК. Ответникът М. С. П., [населено място], не е заявил становище. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос за това може ли обичайното място за полагане на труд по смисъла на чл.114 ГПК да е различно от определеното с трудовия договор място на работа. Този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Представени са съдебни определения. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Повдигнатият от жалбоподателя въпрос е правнорелевантен, но въпреки това касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не е решаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Обжалваното определение е съобразено с трайно установена съдебна практика, според която обичайното място за полагане на труд по смисъла на чл.114 ГПК може да не съвпада с определеното в трудовия договор място на работа. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.