Определение № 648 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2028/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2892/ 27.12.2019 г. по гр.д.№ 4700/ 2018 г., с което (в обжалваната пред въззивния съд част) е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 6336/ 2017 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати по иск, квалифициран по чл.59 ал.1 ЗЗД, на К. А. А., М. А. В., Г. И. А., В. И. А., Н. П. Т. – П., И. П. И., Ж. И. П., М. Й. Н. – Ц. и В. Й. Н. (правоприемници на починалата след постановяване на първоинстанционното решение Н. М. Н.), И. М. П., И. А. А., Е. А. А., Л. И. Б., Л. К. Б., Л. В. М., Е. В. М., Л. И. Б., Р. И. Б., Р. Л. К., В. Д. М., Д. Р. М., Р. Р. М., Р. Р. М., Н. Л. М., Б. Л. Т., С. А. П. – В. и М. А. П. сумата 229 770 лв със законната лихва от 22.11.2013 г. до окончателното й изплащане и е разпределена отговорността за разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правните въпроси, „За да се ангажира отговорност по чл.59 ЗЗД за ползване на чужд имот без законно основание, длъжни ли са ищците в производството да докажат, че ако не са били възпрепятствани да ползват имота, същите биха реализирали конкретен доход а не бъдещ предполагаем, такъв?” и „Законосъобразна ли е претенцията за неоснователно обогатяване в хипотезата на вещ, предназначена за публично ползване по силата на специален нормативен акт?”. Счита, че в обжалваното решение първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а за втория претендира, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответните страни К. А. А., М. А. В., Г. И. А., В. И. А., Н. П. Т. – П., И. П. И., Ж. И. П., М. Й. Н. – Ц., В. Й. Н., И. М. П., И. А. А., Е. А. А., Л. И. Б., Л. К. Б., Л. В. М., Е. В. М., Л. И. Б., Р. И. Б., Р. Л. К., В. Д. М., Д. Р. М., Р. Р. М., Р. Р. М., Н. Л. М., Б. Л. Т., С. А. П. – В. и М. А. П. оспорват жалбата като поддържат, че по формулираните от касатора правни въпроси въззивният съд не се е произнесъл. Считат, че тези въпроси се поставят за първи път в касационното производство и поради това по тях не може да бъде допуснато касационно обжалване. При условията на евентуалност излагат и съображения за правилност на обжалваното въззивно решение. Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да уважи предявените искове, въззивният съд приел за установено при собствен доказателствен анализ и чрез препращане към мотивите на първата инстанция, че ищците придобили въз основа на възстановяване по реда на ЗВСВОНИ собственост върху одържавен имот на техен праводател. Ответникът (сега касатор) оспорил собствеността им и отказал да предаде владението над имота, но с влязло в сила решение по гр.д.№ 405/ 1998 г. на Софийски апелативен съд ищците били признати за собственици на имот от 2 412 кв.м., като Столична община била осъдена да им предаде владението му. Решението не било изпълнено от ответника под претекст, че имотът е част от Южния парк на Столична община и следва да остане такъв. Ищците предложили на ответника като собственик на останалите терени от парка да заменят имота или да го отчужди за общински нужди, но искането им не било удовлетворено, нито Столична община възмездила ищците за осъщественото от нея ползване на имота им. При тези фактически установявания въззивният съд квалифицирал спорното право по чл.59 ЗЗД и посочил, че то възниква при обогатяване на един правен субект за сметка на друг. За възникването му не било необходимо да се докаже, че владеещият имота се е обогатил реално. Достатъчно било ответникът да е могъл имуществено да се възползва от владението си. В тази хипотеза обогатяването се равнявало на среднопазарната наемна цена като граждански плод за имота при отчитане на конкретните му характеристики, която по делото била доказана. Въззивният съд отхвърлил довода на ответника във въззивната му жалба, че владеел имота на правно основание, като посочил, че въпросът за наличието или липсата на основание за владението на процесния имот е разрешен със сила на пресъдено нещо. Щом с влязло в сила съдебно решение било установено в отношенията между страните, че ответникът владее без основание имот на ищците, той следвало да заплаща за ползването му обезщетение за неоснователно обогатяване. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените от касатора правни въпроси са необуславящи. Те не са разрешени от въззивния съд, тъй като не са поставени пред него с въззивната жалба. Ограниченият в правомощията си от разпоредбата на чл.269 ГПК въззивен съд няма право да се произнася по невъведени в жалбата доводи (освен ако се касае до валидността или допустимостта на обжалваното решение, какъвто процесния случай не е). В качеството си на въззивник ответникът е навел в жалбата си три оплаквания: че спорното право е квалифицирано неправилно по чл.59 вместо по чл.55 ЗЗД, че Столична община ползва имота правомерно – въз основа на материалния закон и установените процедури, поради което действията й не са неправомерни; и че първоинстанционния съд не е отговорил на всички негови доводи. В качеството си на въззивник касаторът не е поставил въпроса необходимо ли е за ангажиране на отговорност по чл.59 ЗЗД за ползване на чужд имот без законно основание ищците да докажат, че ако не са били възпрепятствани да ползват имота, същите биха реализирали конкретен доход, а не бъдещ предполагаем такъв. Той не е изложил във въззивната си жалба и доводи, че не отговаря по чл.59 ЗЗД ползвателят на вещ, предназначена за публично ползване по силата на специален нормативен акт. Последният въпрос е неотносим не само заради това, че не е поставен пред въззивния съд, но и защото процесният имот не е предназначен за публично ползване. С влязло в сила решение в отношенията между ищците и ответника е признато, че този имот е частна собственост. Поради това въззивният съд не е разрешил при постановяване на акта си формулираните от касатора въпроси и по тях касационно обжалване на решението му не може да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд