Решение № 766 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8599/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Националния орган (РНО) по Програмата за трансгранично сътрудничество (ПТС) „Интерег V - A Гърция - България“ 2014 год. - 2020 год., чрез представител по пълномощие – З. Иванова, против решение № 2513 от 28 май 2025 год. по адм. дело № 1424/2024 год. по описа на Административен съд гр.Благоевград. Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост. В подкрепа на тези твърдения излага съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил доводите на страните и всички събрани доказателства, в тяхната съвкупност, въз основа на което е достигнал до грешни правни изводи, в противоречие с материалния закон. Намира, че съдът неправилно се е позовал на даденото тълкуване по дело С-620/2023 год. на СЕС, тъй като същото се отнася до неприложима разпоредба към настоящия казус. Позовавайки се на приложимата нормативна уредба заключава, че изцяло в правомощията на Директор на дирекция „Управление на териториално сътрудничество“ е да издава решения за определяне на финансови корекции, при установяване на извършени нарушения от страна на бенефициери по договори за субсидия за финансиране на проекти по ПТС. Развива доводи, че взаимоотношенията между водещия партньор и останалите партньори се уреждат в договора за субсидия и разпоредбите на партньорското споразумение, които предвиждат възстановяването на неправомерно платена сума да бъде извършено от бенефициерът извършил нередността, с посредничеството на водещия бенефициер. В тази връзка посочва, че установяването на нередност по отношение на партньор по проекта не рефлектира върху правната сфера на водещия партньор и не засяга неговите права и интереси, доколкото съгласно правилата на Програмата същият не носи реална отговорност за възстановяване на неправомерно платените на партньора по проекта средства. На следващо място, намира противоречие в мотивите на първоинстанционния съд, доколкото от една страна приема, че при издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а същевременно прогласява нищожност на решението за определяне на финансова корекция. Счита за бланкетни и изводите на съда по отношение на установеното от административния орган нарушение, доколкото крайният извод на първоинстанционния съд, по никакъв начин не кореспондира с изложените от него мотиви. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – Сдружение „Стопанска камара Сандански“, чрез процесуалния си представител адв. Ганева, в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и развива съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като заявява твърдение, че в случая са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд гр. Благоевград е обявил за нищожно решение № РД-02-14-1324 от 11 декември 2023 год. на РНО на Програмата за трансгранично сътрудничество “Интерег V - A Гърция- България“ 2014 год. – 2020 год., с което на сдружение “Стопанска камара Сандански“ е определена финансова корекция, в размер на 100 % от допустимите разходи, по договор за предоставяне на услуги от 15 септември 2022 год., с изпълнител “Свети Никола“ ООД, за нарушение на чл. 61 от Регламент (EC, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, /ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (EC) № 223/2014 и (EC) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (Регламент 2018/1046) във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), класифицирано като нередност по т. 1 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че сдружение “Стопанска камара Сандански“ е бенефициер по програма “Интерег V - A Гърция - България 2014 год. – 2020 год.“ във връзка с изпълнението на проект: “Насърчаване на съвременните финансови инструменти в трансграничния регион“, с регистрационен номер GRBG 6319, като водещ партньор е Regional Development Agency Of Rodopi S.A. – Гърция. На 15 септември 2022 год., във връзка с изпълнението на проекта, бенефициерът – партньор е сключил договор за директно възлагане на обществена поръчка, с изпълнителя “Свети Никола“ ООД, с предмет: “Осигуряване на логистика за провеждане на събития“, на стойност 19 770.00 лв. без ДДС (23 724.00 лв. с ДДС). На 13 октомври 2023 год. във връзка с регистриран сигнал за нередност сдружение “Стопанска камара Сандански“ с писмо № 99-00-3-99 от 13 октомври 2023 год. от РНО е било уведомено, че след преглед на наличната информация и документи в Информационната система за управление на програмата, справки в правноинформационната система “Сиела“, Търговския регистър, е била установена свързаност между физическите лица - И. К. П. и В. Н. М., във връзка с членството на юридическите лица, чиито законни представители са те - “Свети Никола“ ООД, и съответно - “Юникс Трейд Дистрибюшън“ ЕООД, в Сдружение “Дестинация Сандански“ ( с предишно наименование - Сдружение на хотелиерите, ресторантьорите и туроператорите в Сандански). Възприето е, че те са “свързани лица“ и се намират в “конфликт на интереси“, като именно тази им зависимост и обвързаност, са довели до неоправдано предимство при избора на изпълнител по сключения със “Свети Никола“ ООД, договор за услуги. Прието е също, че е налице нередност по т. 1 от Приложение № 2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности във вр. с чл.70, ал.1, т.1 ЗУСЕФСУ – по отношение на бенефициера е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.61 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета от 18 юли 2018 год. за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (Регламент (ЕС) 2018/1046/Финансов регламент). На основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, на бенефициера е била дадена възможност в двуседмичен срок да представи коментари и бележки, както и доказателства, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. По повод предоставената възможност, на 22 ноември 2023 год. бенефициерът сдружение “Стопанска камара Сандански“ е депозирал възражение с вх. № 99-00-3-99/1 от 22 ноември 2023 год., в което са оспорени констатациите на УО, като е заявено, че не е налице извършено нарушение, поради което липсва основание за определяне на финансова корекция. Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РНО е постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение, с което е определил финансова корекция в размер на 100 % от допустимите разходи, финансирани от ЕСИФ, по договор за предоставяне на услуги от 15 септември 2022 год., с изпълнител “Свети Никола“ ООД, за нередност по т. 1 от Приложение №2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, съставляващ нарушение чл. 61 от Регламент (EC, Евратом) № 2018/1046 във връзка с чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваното решение е нищожно, тъй като основен отговорен за възстановяване на средства по ПТС се явява водещият партньор, посочен в договор за субсидия, а не сдружението, по отношение на което е издадено решението за налагане на финансова корекция. Позовавайки се на практиката на СЕС, както и на споразумението за партньорство е обосновавал, че в случая бенефициер е Агенция за регионално развитие на Община Родопи С.А. – гр. Комотини, Гърция, а УО е Комитетът за наблюдение на Програмата в Гърция, който е компетентен орган да издава решения за възстановяването на неправомерно получени суми по ПТС. Въпреки изводът за нищожност на акта поради липса на компетентност, съдът е разгледал и другите основания за оспорване по чл. 146 АПК, като по същество е приел, че не е налице нарушение чл.70, ал.1, т.1 ЗУСЕФСУ, поради недоказаност на наличие на „свързани лица“, които да се намират в конфликт на интереси, като именно тази им зависимост и обвързаност, да са довели до неоправдано предимство при избора на изпълнител. В тази връзка е счел, че оспореният акт е незаконосъобразен и поради нарушение на материалния закон. По изложените мотиви съдът е обявил за нищожно решение № РД-02-14-1324/11 декември 2023 год. на РНО на програма “Ингерег V - A Гърция- България“ 2014 год. – 2020 год. Решението е незаконосъобразно. По отношение на развитите в съдебния акт мотиви за нищожност на административния акт, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно, изследвайки компетентността на РНО да определи ФК на бенефициер-партньор на територията на България, е достигнал до извод, че индивидуалния административен акт е нищожен. Компетентността на административен орган е нормативно призната правоспособност и същевременно задължение на този орган да се произнася по определени въпроси, като ги решава с властническо волеизявление, обективирано в административен акт (Тълкувателно решение № 1 от 21 януари 2022 год., постановено по т.д. № 4/2019 год. на ОС на ВАС). Следователно изводът по отношение на компетентността на издателя на акта, като условие за неговата законосъобразност, следва да е базиран на преценка досежно нормативно установена по отношение на определен административен орган принадлежност на правомощието за постановяване на акт с подобен правен резултат. В случая упражнената разпоредителна власт се състои в определяне на финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ, когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046, допуснато от бенефициер на финансова помощ, предоставена по програма за трансгранично сътрудничество Интерег V - A Гърция - България 2014 год. – 2020 год., съфинансирана от Европейски съюз със средства от Европейския фонд за регионално развитие. Както първоинстанционният съд правилно е приел, посочената програма е съфинансирана от ЕФРР за изпълнението на цел "Европейско териториално сътрудничество". Последното обуславя приложимостта на Регламент 1299/2013 год. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“. Съгласно чл. 1, § 3 Регламент № 1299/2013 год. разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013 год. и глава I от Регламент (ЕС) № 1301/2013 год. се прилагат за цел „Европейско териториално сътрудничество“ и програмите за сътрудничество по нея, освен когато по силата на настоящия регламент изрично е предвидено друго или когато посочените разпоредби могат да се прилагат единствено за цел „Инвестиции за растеж и работни места“. Съгласно чл. 8, § 4, б. "а" Регламента № 1299/2013 год., в програмата за сътрудничество се посочват разпоредбите за изпълнение, които определят: 1) управляващия орган, сертифициращия орган по целесъобразност и одитния орган; 2) органа или органите, определени да изпълняват контролни функции; 3) органа или органите, определени да отговарят за изпълнението на одиторски функции, както и такива, които установяват процедурата за създаване на съвместен секретариат. С Регламент (ЕС) № 1301/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта "Инвестиции за растеж и работни места", и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 год. са определени задачите на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), обхвата на неговата подкрепа с оглед на целта "Инвестиции за растеж и работни места" и на целта "Европейско териториално сътрудничество", както и специалните разпоредби по отношение на предоставяната по линия на ЕФРР подкрепа за целта "Инвестиции за растеж и работни места". ЕФРР участва във финансирането на подкрепа, целяща засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване посредством преодоляването на основните различия между регионите в Съюза, чрез подкрепа за устойчивото развитие и структурното приспособяване на регионалните икономики, включително преструктурирането на регионите със западаща индустрия и на регионите, чието развитие изостава. С Регламент (ЕС) № 1299/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 год. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел "Европейско териториално сътрудничество" са определени приоритетните цели и организацията на ЕФРР по цел "Европейско териториално сътрудничество", критериите за допустимост на държавите - членки и регионите за получаване на подкрепа от ЕФРР, наличните финансови средства за подкрепа от ЕФРР и критериите за тяхното разпределяне, както и се въвеждат разпоредби, с които да се гарантират ефективното изпълнение, мониторинг, финансово управление и контрол на оперативните програми по цел "Европейско териториално сътрудничество" ("програми за сътрудничество"), включително в случаите, когато в такива програми за сътрудничество участват трети държави. Съгласно член 1, § 3 от регламента разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013 год. и глава I от Регламент (ЕС) № 1301/2013 год. се прилагат за цел "Европейско териториално сътрудничество" и програмите за сътрудничество по нея, освен когато по силата на настоящия регламент изрично е предвидено друго. Съгласно чл. 21, § 1, ал. 1 от същия, държавите - членки, участващи в програма за сътрудничество, определят единен управляващ орган. Съгласно чл. 23, § 4 от регламента, се дава възможност държавата-членка да определи орган или лице, което отговаря за извършването на проверките по член 125, параграф 4, буква а) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 год. на бенефициерите на нейна територия ("контрольор/и"). Според текста на цитираното предписание, за целите на чл. 123, § 1 Регламент № 1303/2013 год. държавите членки, участващи в програма за сътрудничество, определят единен управляващ орган (УО), за целите на чл. 123, § 2 от същия регламент - единен сертифициращ орган (СО); а за целите на чл. 123, § 4 - единен одитен орган (ОО). Функциите на УО по смисъла на двата регламента са нормативно установени в чл. 125 Регламент № 1303/2013 год., като в § 1 най-общо е указано, че този орган отговаря за управлението на оперативната програма в съответствие с принципа на доброто финансово управление, а в § 2, § 3, § 4, § 5, § 6 и § 7 са доразвити неговите правомощия с оглед конкретния етап от процедурата по финансиране. В конкретния случай по отношение на програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V - A Гърция-България 2014 год. - 2020 год. се установява, че управляващ орган е Министерството на икономиката и развитието на Република Гърция, който управляващ орган е отговорен за управлението и изпълнението на Програмата в съответствие с принципите за добро финансово управление. В програмата е предвиден и национален орган - Министерство на регионалното развитие и благоустройството на Република България, чиито правомощия са определени в т. 5.3.b от Основния документ, определящ условията на програмата, служебно известен на съда и публикуван на следния адрес: https://www.mrrb.bg/static/media/ups/categories/attachments/993e9bed57dd2cbf572f4a303d629322b9e7b0d4d6cfbcde773edd7123a5adaa.pdf В т. 5.3.b, буква j e разписано, че националният орган е отговорен за предотвратяването, откриването и коригирането на нередностите, извършени на територията на Република България. В т. 5.4. е разписано, че всяка държава членка установява свои национални правила относно процедурата за възстановяване на неправомерно изплатени средства от бенефициерите, пряко свързани с финансови корекции, като държавите членки носят първостепенната отговорност за разследването на нередности, за извършването на необходимите финансови корекции и за предприемането на действия по възстановяване на средствата. С оглед на тези съображения се налага изводът, че националният орган по програма за трансгранично сътрудничество Интеррег V - A Гърция-България 2014 год. - 2020 год. разполага с компетентност да определя финансови корекции на бенефициери за нередностите, извършени на територията на Република България, като приложим е определният национален ред за определяне на финансови корекции в ЗУСЕФСУ и съответните подзаконови нормативни актове. В изпълнение на задължението си по чл. 123, § 1 Регламент № 1303/2013 год. Република България, с решение № 156 от 21 март 2014 год. чрез централния си колегиален орган на изпълнителната власт - Министерския съвет, е определила органите за управление, контрол, одит и изпълнение на програмите на ЕС за териториално сътрудничество, в които Република България участва за периода 2014 год. - 2020 год. Съгласно т. 2 от същото за всяка от двустранните програми за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на Европейския съюз между Република България и Република Гърция и между Република България и Република Румъния е определила главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество" на Министерството на регионалното развитие за Национален орган. Съгласно чл. 29, т. 4 от действащия Устройствен правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (приет с ПМС №171 от 16 август 2017 год., посл. изм. ДВ бр. 9 от 27 януари 2023 год.), дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ изпълнява функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2014 год. – 2020 год., в т. ч между Република Гърция и Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУСЕФСУ органи по програмите по чл. 3, ал. 2, финансирани със средства от ЕФСУ, са управляващите органи, счетоводните органи и одитните органи. Според ал. 5 от с.з. управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройството /приет с ПМС № 171 от 16 август 2017 год., обн. в ДВ бр. 68 в сила от 22 август 2017 год./ министърът на регионалното развитие и благоустройството, е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който провежда държавната политика в областта на регионалното развитие и благоустройството. По силата на чл. 13, ал. 1 от Устройствения правилник министерството е структурирано в две главни дирекции, петнадесет дирекции, инспекторат и звено за мрежова и информационна сигурност. Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ според чл. 26 от същия подзаконов акт се намира в специализираната администрация на министерството. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 8 от Устройствения правилник гласи, че дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ функциите на национален орган и национално звено за контакт по програма Дунав 2014 год. - 2020 год., програма Балкани - Средиземно море 2014 год. – 2020 год., програма Интеррег Европа 2014 год. – 2020 год., програма Интеракт III, ЕСПОН 2020 год. и УРБАКТ III, а съобразно ал. 2, т. 16 /нова - ДВ, бр. 57 от 2020 год./ в качеството си на управляващ орган/национален орган и в съответствие с изискванията на дял II, глава III, раздел I от Регламент (ЕС) № 1303/2013 год. на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета провежда всички административни производства по администриране на сигнали за нередност и/или измама, съответно налагане на финансови корекции при установени нередности по програмите за европейско териториално сътрудничество по ал. 1, т. 1 - 8, като съобразява действащото европейско и национално законодателство и предприема всички необходими мерки за законосъобразното възстановяване на разходи по програмите; Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), ръководителите по чл. 2, ал. 2 - могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. На основание чл. 25, ал. 4 ЗА, чл. 3, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 11 и ал. 4 вр. чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Устройствения правилник на Министерство на регионалното развитие и благоустройство и на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗФУКПС, директора на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ е оправомощен със Заповед № РД-02-14-684 от 28 юни 2023 год. да ръководи и организира дейността на националния орган по програмите за трансгранично сътрудничество, в т.ч. програма „Интеррег V-A Гърция – България 2014 год. – 2020 год.“, включително да издава всички индивидуални административни актове по смисъла на ЗУСЕФСУ. Следователно от така изложеното следва извода, че национален орган по процесната програма се явява именно главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ и тя изпълнява този вид функции предвид нормата на чл. 29, ал. 1, т. 8 от Устройствения правилник на министерството. Основен принцип в правото е, че когато за изпълнител на дадено правомощие е посочен не конкретен административен орган, а административна структура, то компетентен да се произнесе е нейният ръководител. В посочената заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството изрично са посочени функциите и правомощията на националния орган, включващи ръководството и организацията на дейността на програмата, включително и да издава всички актове по ЗУСЕСИФ. Следователно, оспореният индивидуален административен акт, с който е определена финансова корекция е издаден от компетентен орган. Настоящия касационен състав намира за неправилни и изводите на първоинстанционния съд, по отношение на правилното определяне на адресата на акта. Приложимо по отношение програмите за Европейско териториално сътрудничество по вътрешните граници на ЕС, включително програмата „Интеррег V-А Гърция-България“ е решението от 6 март 2025 год. на СЕС по дело С-620/23 год., тъй като същото дава тълкуване на съюзни правни норми, валидни за всички програми на ЕС по цел „Европейско териториално сътрудничество“, включително норми от Регламент (ЕС) 1299/2013 год., който урежда подкрепата от Европейския фонд за регионално развитие по тази цел. Именно този Регламент е общ за всички програми по цел Европейско териториално сътрудничество, включително програмата „Интеррег V - А Гърция-България“. Противно на твърдяното от касатора, при съпоставка на правата и задълженията на бенефициерите по програмите за трансгранично сътрудничество по външните граници на Съюза с тези по програмите Европейско териториално сътрудничество по вътрешните граници на ЕС не се установяват различия, които да обосноват неотносимост на тълкуването, дадено от СЕС в решението по дело С-620/23 год. относно правата на водещия бенефициер по програма „Интеррег V-А Гърция-България“ в производството по определена на финансова корекция, както е признато в решението. Следователно се налага извод, че решението от 6 март 2025 год. на СЕС по дело С-620/23 год. дава аргументи в полза на процесуалните права и защита на финансовите интереси на водещите бенефициери, независимо от географския обхват на конкретната програма, поради което е относимо към процесния случай и правилно съдът се е позовал на него. В т. 35 и т. 38 от посоченото решение СЕС излага довод основан на чл. 27, § 2 от на Регламент (ЕС) 1299/2013 год., за да потвърди извода от т. 34 и т. 36, че водещият бенефициер има особени отношения с управляващия орган, с когото контактува пряко, поради което е отговорен за възстановяването на всички суми, платени в резултат на нередности, а другите бенефициери връщат на водещия бенефициер всички неправомерно платени суми. За прецизност следва да се отбележи, че няма нито съюзна, нито национална правна норма, която да предвижда правила за определена на адресата на акта за определяне на финансова корекция и възстановяването на недължимо платената сума не трябва задължително да бъде искано от субекта, допуснал нередност по смисъл на чл. 2, т. 36 Регламент №1303/2013 год. (в този смисъл са т. 29 и 31 от решението от 6 март 2025 г. на СЕС по дело С-620/23 год.). От така изложеното се налага извод, че за да се определи правилно адресата на решението за определяне на финансова корекция е необходимо да се изследва съдържанието на договореното в договора за субсидия, в договора за национално съфинансиране и в партньорското споразумение, за да се установи какво точно са се договорили страните, кой е поел задължението за финансова отговорност при установена нередност към управляващия/договарящия орган и именно този субект следва да е адресат на акта за определена на финансова корекция. В настоящия случай от представените по делото доказателства безспорно се установява, че партньорът по проекта – сдружение “Стопанска камара Сандански“ е посочен като бенефициент № 4 в договора за субсидия № В6.3а.21 от 13 април 2021 год. сключен между управляващия орган по програмата за сътрудничество „Интеррег VA Гърция – България 2014 год. – 2020 год.“ – министерство на развитието и инвестициите, Гърция и Агенция за регионално развитие на Родопи С.А, като водещ бенефициер. Съгласно чл. 5.3 от Договора за субсидия водещият бенефициер поема пълната отговорност за изпълнението и управлението на проекта, координира останалите бенефициери (партньори), които са задължени да участват в изпълнението на проекта. Между уравляващия орган по програмата за трансгранично сътрудничество „Интеррег VA Гърция-България“ 2014 год. – 2020 год. и сдружение “Стопанска камара Сандански“ е сключен договор за предоставяне на национално съфинансиране № РД-02-29-213 от 30 ноември 2021 год. като партньор-бенефициент. Видно от същият сдружение “Стопанска камара Сандански“ носи имуществена отговорност за предоставената му по проекта безвъзмездна помощ от Европейския фонд за регионално развитие и националното съфинансиране, като в чл. 32 е поел задължение пред договарящия орган да възстанови всички неправомерно изплатени средства, в случай на установена нередност. За пълнота следва да се отбележи, че отношенията с другите бенефициери се уреждат от „Споразумение за партньорство“. Съгласно чл. 5.1 от Споразумението за партньорство всеки бенефициер е отговорен за изпълнението на проекта в обема, за който е кандидатствал, както и за връщане на всички неправомерно получени средства – чл. 5.2, б. „Е“, подт. 1. Следователно неправилен се явява извода на първоинстанционния съд, че сдружение “Стопанска камара Сандански“ не може да е адресат на акта. Дори да се приеме, че поради наличието на чл. 5.3 от Договора за субсидия водещият партньор има собствени права и интереси, които да защитава в производството по определяне на финансово корекция, поради което да е следвало да бъде на собствено основание адресат на акта, то пропускът решението за определяне на финансова корекция да му бъде съобщен, не може да обоснове съществено нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на сдружение “Стопанска камара Сандански“, тъй като никой не може да се позовава на чужди права, пък били те и нарушени. По отношение на материалната незаконосъобразност на издаденото от РНО решение, настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд. Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция когато по отношение на бенефициента е налице конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 год.. От друга страна, в чл. 61, § 1 от Регламент (ЕС) 2018/1046 е посочено, че финансовите участници по смисъла на глава 4 от настоящия дял и другите лица, включително националните органи на всяко равнище, участващи в изпълнението на бюджета при условията на пряко, непряко и споделено управление, включително в подготвителните действия, в одита или в контрола, не предприемат никакви действия, които могат да поставят собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза. Те предприемат също така подходящи мерки за предотвратяване на конфликт на интереси във функциите, за които носят отговорност, и за справяне със ситуации, които обективно могат да бъдат възприети като конфликт на интереси. Дефиницията на понятието "конфликт на интереси" се съдържа в § 3 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 год., съгласно което за целите на параграф 1 конфликт на интереси съществува, когато безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. От така изложената правна регламентация се обосновава извод, че понятието "конфликт на интереси" е относимо по отношение на фактически обстоятелства, при които лицата, участващи в изпълнението на бюджета на Общността и имащи задължение за неговото правилно разходване, действат безпристрастно и обективно и не са опорочени по причини, свързани със семейния и емоционалния живот, политическа или национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес. В допълнение на изложеното следва да се отбележи, че наличието на риск от предполагаем конфликт на интереси следва да се основава на обективни и разумни съображения, т.е. следва да бъдат подложени на проверка фактическите данни за наличие на връзки между функциите и съответния интерес. В случая РНО обосновава извод за наличие на конфликт на интереси, въз основа на обстоятелството, че възложителят сдружение „Стопанска камара Сандански“, представлявано към момента на обявяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и сключването на договора за възлагане на същата от В. М., който от своя страна е едноличен собственик на капитала на „Юникс Трейд Дистрибюшън“ и от друга страна И. П., който е управител и съдружник в „Свети Никола“ ООД, като изпълнител по договора, са свързани в Сдружение „Дестинация Сандански“ и в тази връзка, двете лица са в конфликт на интереси. Настоящият касационен състав намира така формираният от РНО извод за материално незаконосъобразен, доколкото посочените от органа факти не обосновават приложението на цитираните по-горе норми от Регламент (ЕС) 2018/1046. В този смисъл следва да се има предвид, че съюзната разпоредба предполага наличието на опорочена безпристрастност и то при наличието на конкретни фактически обстоятелства и причини. Обстоятелството, че притежаваното от председателя на сдружение „Стопанска камара Сандански“ – В. М. дружество, а именно „Юникс Трейд Дистрибюшън“ ЕООД и И. П., управител и член на общото събрание на „Свети Никола“ ООД, като изпълнител по договора, са членове на Сдружение „Дестинация Сандански“ не обосновава само по себе си извод за опорочаване на безпристрастното и обективно упражняване на функциите на възложителя по причини, свързани с икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, в какъвто смисъл са разпоредбите на Регламента. В настоящия случай, административният орган, единствено се е позовал на фактическите констатации за свързаност между лицата, но не е изследвал и анализирал по какъв начин тези факти обосновават наличието на конфликт на интереси по определението, дадено в § 3 на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046. Цитираната разпоредба на общностното право включва в понятието "всякакъв друг пряк или косвен личен интерес", който би опорочил безпристрастното и обективно упражняване на функциите на лице, което е част от адресата на помощта. В мотивите на административния акт, липсват конкретни доводи или аргументи по какъв начин това участие обосновава наличието на икономически интерес на председателя на сдружение „Стопанска камара Сандански“, който интерес да опорочи функциите му на възложител на проекта. Действително, в разпоредбата на чл. 61, § 3 от Регламент (ЕС) 2018/1046 се съдържа и израза "всякакъв друг пряк или косвен личен интерес", който се явява по-широк и надхвърля пряката връзка между бенефициера и конкретното лице, но в случая от страна на административния орган липсва извършен анализ на твърдяната свързаност между двете лица и извод в резултат на този анализ, че именно тази свързаност обосновава опорочаване на безпристрастността и обективността при осъществяване на функциите на възложителя. В мотивите на административния акт са посочени единствено връзките между двете лица, но по същество липсват мотиви, които да обосноват, че установените взаимоотношения между тях са опорочили проведената процедура. В този смисъл, доколкото административният орган не е обосновал извод относно твърдяното наличие на конфликт на интереси чрез посочени конкретни проявления на икономически интерес или всякакъв друг пряк или косвен личен интерес, то формирания правен извод за наличие на извършено нарушение се явява недоказан. С оглед изложеното следва, че е правилен изводът на първоинстанционния съд, че в отсъствие на посоченото в акта нарушение, изразяващо се в конфликт на интереси по смисъла на чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 не е налице посочената от органа нередност, за която да бъде определена финансова корекция на бенефициера. В съответствие с така развитите мотиви, настоящият касационен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от нарочно овластено за това лице, при редовно упражняване на правомощията му на лице, изпълняващо функциите на ръководител НО на програма “Интеррег V-A Гърция- България“ 2014 год. – 2020 год., но при неправилно приложение на материалния закон. С оглед на това обжалваното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови решение, с което оспореният пред съда индивидуален административен акт да се отменя като незаконосъобразен. Въпреки, че се отменя съдебното решение, с което административния акт е обявен за нищожен, настоящото решение, с което се отменя издадения административен акт като незаконосъобразен, е неблагоприятно за административния орган, поради което разноски по негово искане не следва да се присъждат. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,