Решение № 238 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10095/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Х. К., с [ЕГН], с адрес в гр. София, чрез адв. М. Момчев от САК, против решение № 25121/22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 664/2024 г. по описа на Административен съд София-град(АССГ). С касационната жалба се обжалва решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 10 000лв. до пълния размер от 50 000лв., поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл.209,т.3 АПК. Твърди, че съдът не е взел предвид всички доказани неимуществени вреди от незаконосъобразните действия на служители към СДВР, както и че не е съобразил размера на присъденото обезщетение с изискванията на чл. 52 ЗЗД. Моли за отмяна на обжалваната част от решението и уважаване на исковата претенция в пълен размер. Претендира разноски. В съдебно заседание, касаторът се представлява от адвокат Момчев, който поддържа касационната жалба. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи(СДВР), в писмен отговор на касационната жалба, чрез юрисконсулт Страхинов, счита решението за правилно. Алтернативно, размерът на присъденото обезщетение се оспорва като прекомерно завишен. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Алипиева, която поддържа касационната жалба. Счита решението за правилно. Иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството по делото е образувано по искова молба на Г. Х. К. срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с която се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, причинени от незаконосъобразни действия на служители на СДВР- нанесен побой от полицейски служители в нарушение на конкретни разпоредби, посочени в исковата молба, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ. С обжалваното решение СДВР е осъдена да заплати на Г. Х. К. обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на служители на ответника СДВР, в размер на 10 000 лева на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като за разликата до 50 000 искът е отхвърлен. Присъдени са разноски. От фактическа страна съдът е установил, че на 16.11.2023г. около 19 - 20ч. часа Г. Х. К. е бил в заведение – „Бар 75“, в сградата на Министерството на младежта и спорта срещу Националния стадион, на който се е провеждала футболната среща. В заведението нахлули униформени служители на МВР, като в гръб ищеца изненадващо бил ударен с палка първо в главата, а след това в кръстната област, към него приближили и други служители на МВР, които започнали да го удрят без да ги е предизвикал и да е имал агресивно поведение, започнали да го теглят за дрехите, като К. паднал върху съборени на пода столове и маси, след което го заобиколили 3-4 униформени полицаи, които продължили да го ритат и бият с палки по цялото тяло. В заведението настъпил хаос, ищецът чувал как хората крещят докато ги бият и избутват. В един момент полицаите започнали да извиват ръцете на К. и да го влачат към изхода, като вече бил полугол, със скъсана тениска и със смъкнат панталон, и го хвърлили на тротоара. На място пристигнали линейки, ищецът се качил на една от тях, за да му почистят, промият и превържат кървящите рани - на главата, ръката и краката. По делото е установено, че полицейски органи от различни ОД на МВР в страната, ведно с такива от СДВР и ГД „Жандармерия“, са изпълнявали задачи във връзка с план-разстановка за охраната на обществения ред преди, по време и след провеждането на футболна среща, както и заявен протест по искане за оставка и нов конгрес на БФС. На мястото между заведението и стадиона е имало протестиращи и други лица, възникнали размирици и напрежението ескалирало, като полицейските органи са употребили водно оръдие и сълзотворен газ по думите на свидетеля М. И.. Описаната ситуация, непосредствено пред „Бар 75“, е свързана с изпълнение на полицейски правомощия по опазване на обществения ред от намиращите се на място полицейски сили. От експертизата на вещото лице и от изнесеното от свидетелите М. И. и М. М.- очевидци на случилото се, без всякакво съмнение се установява, че срещу ищеца е употребена физическа сила от полицейски органи. По делото обаче не са изготвени, съответно представени от ответника изискващите се докладни за възникнала необходимост и употребата на сила от полицейски органи срещу ищеца. Видимо такава необходимост не е обоснована от обстоятелствата по делото към момента на нахлуване на полицейските органи в заведението, в което се е намирал ищецът, както и с неговото лично поведение или качество в така възникналата ситуация. Същият не е бил адресат на полицейски актове - писмени или устни, по повод на които да възникне необходимост от употреба на полицейска сила. От приобщените доказателства, в т.ч. и заключението на вещото лице, не се установява ищецът да е бил адресат на полицейско разпореждане, да е имал поведение, което нарушава обществения ред, поради което полицейските органи да са били задължени да действат чрез прилагане на сила. Твърдените в исковата молба претърпени неимуществени вреди, вследствие на нанесен побой от полицейските служители, се отразили върху психиката на ищеца – бил затворен, не излизал от къщи, не контактувал с никого, затворил се в себе си, не можел да спи и проявявал всички признаци на посттравматично стресово разтройство. За доказване на твърденията, по делото са представени писмени доказателства, изслушани са свидетелски показания, от които се установяват психологическото и емоционално състояние на лицето, изслушано е и прието заключение по съдебна компютърно-техническа експертиза. Приети са медицински документи, неоспорени и неопровергани от други такива, относно здравословното състояние на ищеца след случая с него на 16.11.2023г. и установяващи ясни симптоми, припокриващи критериите на посттравматично стресово разстройство в отговор на силен стрес, като въпреки че не е напълно преодоляна психичната травма от случилото се, не се наблюдава задълбочаване на проблема. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че искът е доказан по основание, доколкото са осъществени всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – налице са незаконосъобразни действия на служители към СДВР, реално настъпили неимуществени вреди от вида на твърдените от К. и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразните действия. Въз основа на приетите доказателства, обосновано административният съд е приел, че полицейските органи в нарушение на чл. 86, ал. 4 ЗМВР са използвали физическа сила в степен, която не е била необходима, като са причинили множество, макар и леки травматични увреждания на ищеца (с характер на лека телесна повреда). Първоинстанционният съд е приел за безспорно нанасянето на К. както на телесни повреди, така и на унижение. Последните са накарали лицето да изпитва страх, като се е стигнало до отчаяние, безизходица, унижение. Всичко това довело до уронване на човешкото му достойнство, което представлява неимуществена вреда. Съдът приел, че е налице пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразните действия на органи и служители на СДВР и настъпилите вреди, поради което приел иска за доказан по основание, но не и до размера, който е предявен. Така, съобразявайки чл. 52 ЗЗД, вида, интензитета и продължителността на претърпените от Г. Х. К. неимуществени вреди, както и практиката на ЕСПЧ, АССГ е определил справедлив размер на дължимото обезщетение в размер на 10 000 лева, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 50 000 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно.При постановяването му не са допуснати сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност с оглед възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни изводи. Относно размера на присъденото обезщетение е съобразил съдебната практика, в т.ч. и тази на ЕСПЧ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Административният съд правилно е приел, че в случая по делото безспорно е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служители при СДВР. Решаващият съд е обосновал подробни и верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, съдебният състав препраща към мотивите на постановения от АССГ съдебен акт. Спорът е относно определения размер на претендираното от К. обезщетение, като според настоящата касационна инстанция, присъденият размер е съобразен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и същият е правилно определен. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. По делото безспорно е доказано, че К. е понесъл неимуществени вреди, състоящи се както в психологически и емоционални, така и във физически болки и страдания. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на уврежданията и отражението им върху К., поради което се явява правилен. Обезщетение в размер на 10 000 лв. е съответно на установеното със съдебната практика на ВАС има репариращо ниво при подобни случаи, като са съобразени и социално-икономическите условия в страната през съответния исков период. В правната теория е прието, че обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за тяхното пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Така, с оглед характера на претърпените вреди, интензитета и продължителността на търпенето им, доказаните душевни страдания и общото психическо и физическо състояние на Г. К., като резултат от противоправното действие на служители на СДВР, съдът намира, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД, във вр. с чл. 4 ЗОДОВ. Всички относими доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размера на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите негативни последици за лицето, съобразена е съдебната практика, в т.ч. и на ЕСПЧ. Въз основа на изложеното до тук следва, че касационната жалба, подадена от Г. К. е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, исканено на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба - СДВР, при своевременно направено искане, в размер на 100.00 лева. На основание §5, ал.1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България във вр. с чл.24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл.13 от закона. Предвид изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,