Определение № 1066 от 03.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 502/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Ю. Н., срещу определение № 219/28.01.2025г. по в.ч.гр.д. № 78/2025г. на Софийски апелативен съд, ГК, с което е върната подадената частна жалба с вх. рег. № 14064 от 23.10.2024г. срещу определение № 496 от 17.09.2024 г., постановено по ч. т. д. № 20241200900189 по описа на Окръжен съд - [населено място], в частта му за допускане на обезпечение, и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че съобщението за наложената обезпечителна мярка му било редовно връчено на 04.10.2024г. Сочи, че неправилно е приложен чл. 50, ал.2 ГПК. Поддържа, че връчителят не е удостоверил при посещението на адреса, че търговецът е напуснал същия, а че няма офис, служители или табели на ответното дружество, поради което е следвало да се пристъпи към залепване на уведомление съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК. Твърди, че на адреса на управление се помещава счетоводната кантора, която обслужва дружеството, тъй като едноличният собственик на капитала е чуждестранно лице и ако връчителят беше изпълнил задължението си да събере сведения, щял да установи горното. Сочи, че по друго дело, също е наложено обезпечение спрямо него, но там в определението си САС е приел, че връчването, без залепване на уведомление по чл. 50, ал.4 ГПК, е незаконосъобразно. Предвид подробно изложените доводи претендира отмяна на обжалвания акт. Ответниците по частната жалба - Ц. В. Гоффин, и Ж. – Ф. Р. Ч., гражданин на Република Франция, двамата представлявани от адв. Д. Я., оспорват същата по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 10.03.2025г. Считат, че страната е редовно уведомена за наложената обезпечителна мярка на 04.10.2024г., тъй като при посещението на адреса служителите на счетоводната къща са отказали да получат книжата. Претендират отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, възлизащи на сумата от 600 лв. – адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение, Софийски апелативен съд, сезиран с частна жалба с вх. рег. № 14064 от 23.10.2024г., подадена от „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД срещу определение № 496 от 17.09.2024 г., по частно търговско дело № 20241200900189 по описа на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е допуснато обезпечение на бъдещи осъдителни искове с правно основание чл. 265, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД с обща цена 56 283.54 лева, предявими от Ц. В. Гоффин, и Ж. – Ф. Р. Ч., чрез налагане на обезпечителна мярка „ЗАПОР“ върху банковата сметка на ответника „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, е приел, че същата е просрочена, като подадена след законоустановения едноседмичен срок, поради което я е върнал и прекратил производството по делото. Горният извод въззивният съд е направил, като е възприел, че със съобщение с изх. № 13825 от 02.10.2024г. на ЧСИ за налагане на обезпечителната мярка, ответникът е уведомен. Върху същото е удостоверено, че адресът на търговското дружество е посетен от връчителя на 04.10.2024г. и не е намерил лице, което да приеме съобщението. САС е счел, че срокът е изтекъл на 11.10.2024г. и жалбата е просрочена. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Фикцията на чл. 50, ал. 2 ГПК предвижда, че ако търговец е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Съгласно последователната практика на ВКС, намерила израз в решение № 546 от 13. 01. 2012 г. по гр. д. № 508/2011 г., IV г. о., решение № 279 от 24. 01. 2015 г. по гр. д. № 2769/2014 г., III г. о., определение № 706 от 21. 10. 2013 г. по ч. т. д. № 3595/2013 г., I т. о. и др., за да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши обстойна проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи/лица на адреса, познат ли е търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните сведения следва да отрази в разписката към съобщението, наред с констатациите, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено. Само констатацията, че на адреса не са намерени представители на адресата, без да има отразяване кога и как са събрани сведенията за това и извършена ли е обстойна проверка, опорочава връчването на съобщението. В случая в съобщението от 04.10.2014г. не се удостоверява от връчителя, че дружеството е напуснало адреса, а само, че не е намерен никой и то при едно единствено посещение, на въпросната дата, без да е отразено от кого и как са събрани сведенията. Не може да бъде споделен доводът на ответниците за редовно връчване с твърдения, че имало отказ на служителите на счетоводната къща да приемат книжата, тъй като такова удостоверяване от връчителя липсва в процесното съобщение, защото той само е отбелязал, че на адреса има счетоводна къща, но не и че е взел сведения от лица от същата и какво са заявили. Връчителят не е обследвал дали на адреса има лица, които са овластени от търговеца да получават книжа, не е отразил това в съобщението, нито е отбелязъл източника на получаването на такива данни. Предвид горното така оформеното съобщение не е надлежно, за да се приложи чл. 50, ал.2 ГПК. С оглед гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не се установяват предпоставките за прилагане на фикцията на чл. 50 ал. 2 от ГПК. Поради това не може да се приеме, че срокът за подаване на частната жалба тече от дата – 04.10.2024г., както е възприел апелативният съд, направил извод, че жалбата е просрочена. С оглед горното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на САС за разглеждане на частната жалба, която не се явява просрочена с оглед данните за уведомяване на страната по имейл, по същество. С оглед изхода на спора на ответниците не се следват разноски, а частният жалбоподател не е заявил искане за присъждане на такива. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение