Определение № 128 от 10.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 267/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. №5091/23.08.2018 на С. Г. С. в лично качество и като пълномощник на С. И. С. срещу разпореждане №1022/25.07.2018 г. по ч.т.д. №670/2017 на АС-Варна, с което е върната молба вх.№3879 от 25.06.2018 г. за възстановяване на срок по реда на чл.64 ГПК, подадена по същото дело. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба срещу обжалваното разпореждане е неоснователна. С разпореждане №920/02.07.2018 г. по ч.т.д. № 670/17 на САС съдът е указал на страната, че молбата по чл.64 ГПК е нечетлива и е даден едноседмичен срок за изправяне на нередовността й. Съобщения с указанията са връчени на С. Г. С. в лично качество и като пълномощник на С. И. С. на 13.07.2018 г.. Липсват данни за отстраняване на недостатъците на молбата по чл.64 ГПК в указания от съда срок. С оглед изложеното обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени на основание чл.77 ГПК да заплатят държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС, с оглед неизпълнение на задължението си да я внесат с подаване на ЧЖ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение