Решение № 3134 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба,подадена от П. И. А. чрез адв. Николова от САК срещу Решение № 22603/01.07.2025г. по адм. дело № 2676/2025г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ в частта, в която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл., ал.1 от ЗОДОВ за сумата над 1000лв. до пълния размер от 10 000лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление N 11-01-564/21.02.2020г., издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция/ АДФИ/. Счита решението в тази му част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като присъденото обезщетение в размер на 1000лв. е изключително занижено и не съответства на интензитета на емоционалните и психически терзания, които е преживял касатора, изразяващи се в накърнени достойнство и репутация в обществото, разочарование и опетняване на авторитета и доброто му име. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което предявената искова претенция да бъде уважена в пълен размер. В с.з., касационният жалбоподател се представлява от процесуалния си представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира разноски за касационната инстанция по представен списък. Ответникът по касационната жалба – директорът на АДФИ се представлява от юрк.Кирева, която в писмен отговор и в с.з. оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. С обжалваното решение АССГ е осъдил АДФИ да заплати на П. И. А., на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ обезщетения за неимуществени вреди, в размер на 1000лв. и е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 10 000лв. Искът за присъждане на законна лихва върху обезщетението, считано от 19.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата е отхвърлен като погасен по давност. В тази част, решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с Наказателно постановление № 11-01-564/21.02.2020 г., издадено от директора на АДФИ, с което на касатора е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 349, 87 лв. за нарушение на чл.20, ал.2, т.2 вр.чл.17, ал.1 вр.чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП. Наказателното постановление е обжалвано от А. пред СРС, като с решение от 26.10.2020 г., постановено по НАХД № 4598/2020 г. Софийският районен съд е потвърдил обжалваното НП. Решението е отменено по касационна жалба на П. А. с решение № 8/19.07.2021 г. на Административен съд – София град, като по същество касационната инстанция е отменила и наказателното постановление. На 16.09.2020 г. е бил отказан достъпът до класифицирана информация на ищеца П. И. А., на основание чл.57, ал.1, т.1 от ЗЗКИ във вр.чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗКИ и чл.41, т.1 от ЗЗКИ (лицето не е надеждно от гледна точна на сигурността). В хода на първоинстанционното производство са приети като доказателства, съдържащите се писмени такива в административната преписка, както и са изслушани двама свидетели. От техните показания, съдът е приел за установено, че П. И. А. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, негативни психически изживявания и влошено здравословно състояние (включително и претърпяна операция на 09.04.2021 г.). Съдът е приел, че тези вреди са причинени не само от наложеното му административно наказание с наказателното постановление, издадено от директора на АДФИ, и впоследствие отменено, като незаконосъобразно, но и от повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.387, ал.1 от НК и взетата мярка“ подписка“ след извършено разследване от Военно-окръжна прокуратура - София по повод подаден сигнал от ДАНС. В хода на това разследване прокуратурата е възложила на АДФИ извършване на финансова инспекция на служба "Военна информация“, чийто директор към този момент е бил ген. П. А.. След привличането му като обвиняем, на 17.07.2019г. ген.А. е подал рапорт за освобождаване от длъжност. Съдът е приел, че отказаният достъп до класифицирана информация на ищеца не е единствено по причина на отмененото като неправилно и незаконосъобразно НП, още повече, че към датата на постановяване на този отказ проверката на АДФИ отдавна е била приключила. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо. Неправилно обаче е определен присъденият на лицето размер на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт / което в случая е безспорно установено/ и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая, безспорно е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- отменено НП. Относно останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – неимуществени вреди и причинна връзка с отменения акт, административният съд правилно е посочил в мотивите си, че наличието на други причини/ повдигнатото обвинение/ за възникване на негативните изживявания, изразяващи се в притеснения, тревоги, смущения, нежелание за среща с колеги и приятели, не обуславя липсата на причинно-следствена връзка между отмененото, като незаконосъобразно НП и породените стрес и безпокойство. Безспорно, от отмененото наказателно постановление за касатора са настъпили неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразно наложеното му административно наказание. Тези вреди подлежат на обезвреда, независимо от обстоятелството, че освен конкретната глоба, по отношение на ген.П. А. е била упражнена и наказателна репресия и взета мярка за процесуална принуда. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 от ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. При постановяване на решението си, първоинстанционният съд не е преценил изцяло интензитета на неблагоприятното въздействие от отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11-01-564/21.02.2020 г., издадено от директора на АДФИ, с което на касатора е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 349, 87 лв. за нарушение на чл.20, ал.2, т.2 вр.чл.17, ал.1 вр.чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП. В случая следва да се отчете спецификата на конкретния случай. От една страна става въпрос за лице с дългогодишна кариера в областта на сигурността, което се е отразило значително на вътрешните му изживявания, но и е способствало за подсилване на факторите, причиняващи констатираните у него заболявания. От друга страна, основателни са възраженията в касационната жалба, че с издаването на акта на АДФИ и доколкото в такава затворена среда-служба за сигурност, значителна част от контактите са именно във въпросната институция, то след този момент всички тези контакти и отношения с колегите са приключили. В подкрепа на този извод са показанията на разпитаните по делото свидетели Т. С. и Н. Б., които установяват, че в резултат на този акт се е стигнало до прекъсване на неговите социални и служебни контакти, т.е. касае се за негативни преживявания в социален аспект, довели до изолацията на касатора и до прекъсване на кариерното му развитие. Настоящата инстанция приема, че дори и не само по тази причина, но издаването на този незаконосъобразен акт е допринесло за това ДАНС да не издаде разрешение за достъп до класифицирана информация. Вследствие на всичко това, освен тревожност, нервност и общ стрес, касаторът се е разболял, наложила се е операция и многократни посещения на лечебно заведение. Проверката, извършена от АДФИ е отразена широко в медиите и станала обществено достояние, за което по делото са представени писмени доказателства- публикации от два новинарски сайта, както и е доказано излъчване на данни за това в различни телевизии. Всичко това е засилило неудобството и усещането за опетнено добро име и уронен професионален авторитет, разочарование и срам от придобития облик на „ нарушител на закона“ на човек, работил години наред в сектор за защита на националната сигурност, в защита на държавен и обществен интерес. Като не е съобразил характера и вида на претърпените вредни последици, съдът е определил обезщетение в размер на 1000лв. или 511.29 евро, който не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и с икономическа ситуация в страната, тъй като този размер не е в състояние да обезщети в достатъчна степен причинените на лицето неимуществени вреди. Касационната инстанция, отчитайки характера на търпените негативни болки и страдания и тяхното отражение върху личния и социален живот на П. А., интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, намира че предявеният искът за сумата в размер на 10 000лв. или 5112.92евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от незаконосъобразен административен акт за посочения период следва да бъде уважен в размер на 5 000лв. или 2 556.46 евро, който се явява по-справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В този размер, искът е основателен и доказан, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която искът е отхвърлен за сумата над 1000лв. до 5 000лв. и вместо него ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора още 4 000лв. или 2 045.17 евро. В останалата част, решението следва да се остави в сила. За настоящото съдебно производство в полза следва да се присъдят претендираните само за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро. За настоящото съдебно производство в полза на АДФИ не следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,