Решение № 9154 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпило е искане от Б. Е. Х., чрез адв. А. Живков за допълване на Решение № 8014/15.07.2026 г., постановено по адм. дело № 9730/2025 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от Наредба № 8121з-142/22.02.2016 г. за условията и реда за изпращане на държавни служители от Министерство на вътрешните работи за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн. ДВ. бр. 17 от 1 март 2016 г., изм. и доп. ДВ. бр. 4 от 14 януари 2020 г., изм. и доп. ДВ. бр. 37 от 25 април 2023 г.) и е оставено без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Според искателя решаващият тричленен състав не се е произнесъл по цялото оспорване, а именно в диспозитива на решението липсва произнасяне по направеното алтернативно искане за отмяна като незаконосъобразна на разпоредбата на чл. 7, т. 8 от Правилата за условията и реда за извършване на подбор, създаване на база данни и изпращане на държавни служители на Министерството на вътрешните работи за участие в мисии извън територията на Република България, утвърдени със Заповед № 8121з-678/13.04.2023 г. на Министъра на вътрешните работи (Правилата). Върховният административен съд намира искането за процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу постановен по делото съдебен акт. Разгледано по същество, искането за постановяване на допълнително решение е неоснователно. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. С цитираната разпоредба се предоставя процесуална възможност за отстраняване на непълноти в съдебния акт и тя намира приложение, когато този акт е действително непълен, респ. когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. С Решение № 8014/15.07.2026 г. по адм. дело № 9730/2025 г., Върховният административен съд е отхвърлил жалбата на Б. Е. Х. срещу разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от Наредба № 8121з-142/22.02.2016 г. за условията и реда за изпращане на държавни служители от Министерство на вътрешните работи за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации, издадена от министъра на вътрешните работи и е оставил без уважение искането на Х. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. В контекста на изложеното, несъгласието на искателя с мотивите на съдебния акт, не обосновава неговата непълнота, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. Жалбата очертава административноправния спор чрез индивидуализиране на страните и спорният предмет. В случая, с постановеното решение, съдът се е произнесъл по целия предмет на спора, като е налице формулирана и изразена воля относно съответствието с материалния закон на процесната разпоредба на чл. 10, ал. 7 от Наредба № 8121з-142/22.02.2016 г. за условията и реда за изпращане на държавни служители от Министерство на вътрешните работи за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации, издадена от министъра на вътрешните работи, включително и по искането за отправяне на преюдициално запитване. С настоящето искане за допълване на решението, по същество се цели преразглеждане и пререшаване на спора, по начина посочен от искателя, което е недопустимо. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 176, ал. 1 АПК има предвид непроизнасяне в съдебния акт по цялото оспорване, а не по направени в хода на съдебното производство искания. Депозираната молба от 24.04.2026 г. няма белезите на жалба, подадена при спазване изискванията за действителност и редовност в съответствие с чл. 196 АПК във връзка с чл. 150, ал.1 АПК. Съдебното производство по реда на чл. 185 АПК се образува въз основа на подадена жалба срещу конкретен подзаконов нормативен акт, с която същият може да бъде оспорен изцяло или в отделни негови разпоредби. Предметът на делото е ограничен от оспорения с жалбата акт. Въвеждането на друг акт представлява предявяване на изцяло нов оспорван предмет, което не може да се осъществи под формата на „изменение“ или „допълване“ на първоначалната жалба. При оспорване на подзаконов нормативен акт, АПК изисква спазването на специфични процесуални действия, съобразно които съдът е длъжен в едномесечен срок да обяви оспорването в „Държавен вестник“. Това обявление съдържа точно оспорения акт (или конкретните му разпоредби) и номера на делото, за да могат всички граждани и организации с правен интерес да се уведомят и да упражнят правото си да се присъединят към оспорването или да встъпят в производството (чл. 189 АПК). Ако по висящото дело се приеме за съвместно разглеждане друг, различен подзаконов нормативен акт, това би заобиколило задължителната процедура по съобщаване и обнародване на оспорване на новия акт и би нарушило правата на третите лица. Тричленният състав на ВАС е изложил мотиви по въведените с молбата от 24.04.2026 г. доказателствени искания и алтернативното искане за отмяна на чл. 7, т. 8 от Правилата, като е приел, че предвид обхвата на спора, очертан с жалбата, същите са извън предмета на дължимата преценка за законосъобразност и не следва да се обсъждат. Във връзка с изложеното, от съда е указано на оспорващия за възможността да депозира нова самостоятелна жалба срещу разпоредбата на чл. 7, т. 8 от Правилата по съответния ред, тъй като оспорването на подзаконови актове е безсрочно съгласно чл. 187, ал. 1 АПК, поради което не е произнесен самостоятелен диспозитив в съдебния акт. При така формулираната воля в мотивите на съдебното решение и с оглед очертания обхват на съдебна проверка, се налага извод, че съдът е изчерпал изцяло предмета, поради което липсва непроизнасяне по част от предмета на спора по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК. Във връзка с горното, настоящият съдебен състав приема, че при отсъствие на предпоставките по чл. 176, ал. 1 АПК искането на Б. Е. Х. за допълване на решението като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така и на основание чл. 176, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,