Определение № 344 от 15.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 714/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. С. от [населено място] срещу разпореждане № 27 от 10.02.2023 г. по ч. гр. д. № 10/2023 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба вх. № 687 от 07.02.2023 г. срещу постановеното по същото дело определение № 29 от 20.01.2023 г. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно с твърдението, че е получил препис от определение № 29 на 30.01.2023 г., а не на приетата от въззивния съд дата – 27.01.2023 г., поради което срокът за обжалването му изтича на 06.02.2023 г. и при подаване на частна касационна жалба вх. № 687 същият е спазен. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да върне частна касационна жалба вх. № 687 от 07.02.2023 г. срещу определение № 29 от 20.01.2023 г. по ч. гр. д. № 10/2023 г., съдията-докладчик по делото е приел, че същата е просрочена и като такава е недопустима. Обжалваното разпореждане е правилно. Извършената от съдията-докладчик преценка относно спазването на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК е в съответствие с данните по делото. Видно от съдържащата се по ч. гр. д. № 10/2023 г. разписка /лист 24/, съобщението за постановеното от Великотърновски апелативен съд определение № 29 от 20.01.2023 г. е връчено на частния жалбоподател К. К. С., чрез неговия процесуален пълномощник – адвокат Р. И., на 27.01.2023 г. С оглед на тази дата, едноседмичният срок за обжалването му изтича на 03.02.2023 г. – петък, присъствен ден. Поради обстоятелството, че частната жалба е подадена на 06.02.2023 г. (чрез куриер), същата се явява просрочена и подлежи на връщане, както правилно е прието в атакуваното разпореждане. Що се отнася до единственото заявено в настоящата частна жалба твърдение, че препис от определение № 29/20.01.2023 г. е връчен на страната на 30.01.2023 г., същото е неоснователно и е в явно противоречие с отразената в разписката за връчване на съобщението дата – 27.01.2023 г. Поради изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение