Определение № 438 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 546/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. А. В., като майка и законна представителка на децата В. А. Ж. и Г. А. Ж., чрез адв. Д от АК – гр. В. срещу определение № 2* от 10.07.2009 г. по гр.д. № 1151/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение на Варненски окръжен съд № 503/15.05.2008 г., по гр.д. № 2657/2007 г., в частта за разноските. В частната си жалба жалбоподателката твърди, че Варненският окръжен съд с атакувания си акт се е произнесъл по „искане, което не е отправяно до него”, определението е недопустимо и незаконосъобразно. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С решение № 503/15.05.2008 г., по гр.д. № 2653/2007 г., Варненският окръжен съд е осъдил А. Г. Ж. да заплати на В. А. Ж. и Г. А. Ж., действащи чрез своята майка и законен представител А. А. В., разноски за производство в две инстанции, в размер на 755 лв. Жалбоподателката в настоящото производство е подала молба за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива на решението. Варненският окръжен съд с определение № 2125/14.07.2008 г. на ВОС, по гр.д. 2653/2007 г. е прекратил производството по молбата, тъй като е приел, че твърденията на молителката и основаното на тях искане си противоречат. Срещу така постановения съдебен акт е подадена частна жалба, въз основа на която е образувано ч.гр.д. 301/2009 г. на ВКС, ІV гр.отделение. С определение № 286/01.06.2009 г. ВКС, състав на ІV отд., по ч.гр.д. 301/2009 г. е върнал делото на Варненския окръжен съд, като е указал, че съдът не е обвързан от квалификациите, давани от страните на предприетите от тях процесуални действия, а изхожда от съдържанието им, като ги подвежда под съответната правна норма. Съдът е длъжен да определи дали според твърдението на молителите е допуснал противоречие между диспозитив и мотиви, или грешка в изчисленията.казал е, че и в двата случая следва да се процедира по реда на чл. 192, ал.. 4 от ГПК (отм.), тъй като твърдяният порок касае съдебния акт в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, обжалваният акт е правилен и законосъобразен. ВКС е дал подробни и точни указания на въззивната инстанция. Варненският окръжен съд изцяло е изпълнил указанията, дадени от ВКС. Настоящия състав на ВКС напълно споделя съображенията на въззивния съд в обжалваното определение. Задълбочено и подробно е разгледан въпроса за дължимостта на разноските и не са допуснати нарушения от Варненския окръжен съд в определението от 10.VІІ.2009 г. Жалбоподателката навежда нови доводи и прави нови искания с подадената частна жалба, което е процесуално недопустимо. Обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение