Решение № 781 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 511/2010 г.

Решение № 781 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 511/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1009 от 28.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване от Прокуратурата на Р. България на решение от 17.12.2009 г. по гр. д. № 957/2009 г. на Плевенския окръжен съд, г. о. единствено в частта, с която решението от 30.09.2009 г. по гр. д. 2009 xxxxxxxxxx на Районен съд - Л. е отменено в частта, с която искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ на Г. И. Д. срещу жалбоподателя за претърпени имуществени вреди в размер на 2,416.40 лева - разноски по наказателното производство е отхвърлен и вместо това жалбоподателят е осъден да заплати на Г. И. Д. сумата 2,416.40 лева и законната лихва върху нея, считано от 12.03.2009 г. Искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение в останалата част е оставено без уважение. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дължи ли се обезщетение под формата на имуществени вреди в гражданското производство по искове по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за направените в наказателното производство разноски, за който е прието, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 92/30.04.2009 г. по гр. д. № 6212/2007 г. IV г. о. ВКС, с което е прието обратното - че не се дължи, тъй като присъждане на разноски и по наказателното (както) и по гражданското дело е допустимо при висящ процес и е недопустимо да се претендират разноски по вече приключило дело в отделно исково производство. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради това, че е пропусната правната възможност да се присъдят направени в наказателното производство разноски и е недопустимо да се търсят в отделно гражданско производство по ЗОДОВ. Ответникът в касационното производство Г. И. Д. оспорва основателността на жалбата с довод, че е правилен изводът на въззивния съд, че в наказателното производство не съществува правна възможност за присъждане на направените от подсъдимия деловодни разноски, единствената възможност за това е по реда на ЗОДОВ. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК настоящият състав намира следното: По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е постановено съдебно решение № 355/03.08.2010 г., по гр. д. № 1651/2010 г., на ВКС, III г. о. на основание чл. 290 вр. чл. 291 ГПК, с което съдът е възприел разрешение, съответно на посочени от него други съдебни решения на други състави на ВКС, постановени на основание чл. 290 вр. чл. 291 ГПК, на които се е позовал - № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. IV г. о., № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г., IV г. о., № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., IV г. о. Разрешението е в смисъл, че чл. 301, т. 1 НПК (както и чл. 299, т. 1 НПК отм.) регламентира отговорността за разноски в наказателното производство, но не предвижда възможност лицето, което е признато за невиновно или срещу което наказателното производство е прекратено, да претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване, липсата на процесуална възможност да се упражни претенция за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените от него в хода на наказателното преследване разходи, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение по чл. 4 ЗОДОВ. Посочените решения на ВКС служат за уеднаквяване на практиката на съдилищата, които трябва да се съобразяват с тълкуването с тях. Настоящият състав приема същото разрешение и този извод обуславя неоснователността на единственото наведено касационно оплакване, с което се поддържа обратното. При този извод и тъй като друг довод за неправилност на решението в допуснатата до обжалване част не е наведен, следва извод за неоснователност на допуснатата до разглеждане касационна жалба. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, ответникът не претендира разноски, поради което и разноски не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът