Определение № 294 от 09.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 1206/2018 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Молителят Г. Х. Х. в качеството му на едноличен търговец „А. – Г. Х.“, [населено място] иска изменение на решението в частта за разноските. Счита, че съдът не е разгледал своевременно направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, дължимо и за трите инстанции. Ответникът по молбата УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД чрез адвокат М. оспорва молбата. Счита, че е допустима, но неоснователна. Молбата била бланкетна. Липсвал очертан предмет на спора, а било документирано чисто формално ползване на една правна фигура, а именно тази на изменение на решението в частта за разноските. Вече било редуцирано адвокатското възнаграждение. Молбата била неоснователна, защото адвокатското възнаграждение било съобразено с интереса като излага аргументи и за размера на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение. Излага съображения, че делото се отличава със значителна правна и фактическа сложност. Моли да се остави без уважение като неоснователна молбата. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата от Г. Х. Х. е подадена на 29.08.2019 г. Решението е постановено на 29.08.2019 г. Следователно е подадена в срок от 1 месец от постановяване на необжалваемото решение и е в срока по чл. 248 от ГПК. Иска се изменение на решението в частта за разноските, по които съдът вече се е произнесъл. Искането е допустимо. С решението по настоящето дело, с оглед изхода на спора, настоящият съдебен състав се произнесе по искането за присъждане на разноски като съобрази изхода на спора, исканията на страните, както и доказателствата за направени разноски. С оглед въведеното възражение от представителя на Г. Х. Х. в качеството му на едноличен търговец за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, настоящият съдебен състав е приел, че разноските за касационната инстанция, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение са прекомерни в посочения и доказан размер. Съобразил е предвидения минимум с оглед материалния интерес по делото, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е приел, че с оглед правната и фактическа сложност на делото с оглед предмета на касационно обжалване, не следва да се намалява до минимума адвокатското възнаграждение, а само до 10 000 лв. По отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция е приел, че не следва да се намалява, защото е в размер на 6 400 лв при минимум 5 472 лв, а за първата инстанция е намалил до 10 000 лв заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед на така осъщественото вече намаление на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на адвокатското възнаграждение, дължимо за касационната и първа инстанция, настоящият съдебен състав намира, че няма основание да намали още веднъж заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. При намалението вече е съобразена правната и фактическа сложност на делото. По отношение на заплатеното възнаграждение от болницата за осъществяване на процесуално представителство от адвокат пред въззивния съд, с оглед размера му, също не се налага намаление на адвокатското възнаграждение. Липсва обосноваване на необходимостта да бъде намалено още веднъж заплатеното адвокатско възнаграждение от болницата. Отговорността за разноски е съобразно неоснователността на заявените права пред съда в конкретния правен спор. Страната, която съобразно решението по делото, е изгубила спора, дължи възмездяване на направените разноски като законодателят е ограничил отговорността и е предоставил право на страната да заяви пред съда възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение. В случая такова възражение е разгледано и с решението е разпределена отговорността за разноските. Повторно не следва да се разглежда възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите. По изложените съображения искането следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение