Определение № 9525 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8908/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на С. Р. С. от гр. Варна, подадена чрез адв. Минчева, срещу определение № 8509 от 29.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1216/2026 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу отказ на кмета на Община Велико Търново, обективиран в писмо № 94АА – 3300- 1#1/ 18.03.2026 г. за издаване на заповед за премахване на орехово дърво в УПИ № VI-340 в кв. 52 по плана на с. Леденик, общ. Велико Търново, по заявление вх. № 94АА-3300-1/ 05.03.2026 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението и се претендира неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът, чрез юрк. Табакова, в писмен отговор, излага становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд-Монтана приема, че са налице предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК, тъй като липсва годен за оспорване индивидуален административен акт. Определението е мотивирано с това, че подлежащ на съдебно оспорване отказ е налице само тогава, когато с искането до административния орган се претендира издаване на индивидуален административен акт ,т.е. когато административният орган има задължение да се произнесе по направеното искане, в законоустановен срок. След анализ на заявеното от С. искане, съдът е приел, че се касае за искане за издаване на индивидуален административен акт по чл. 195, ал. 5 ЗУТ – заповед на кмета за премахване на неподходящо по местонахождение и разположение насаждение.Прието е също ,че в това производство, кметът действа служебно и липсва нормативно уредено задължение за произнасяне в определен срок при сезирането му от трети лица. Следователно не може да се формира мълчалив отказ, както и да се обжалва постановен изричен такъв, тъй като за подалото сигнала лице не възникват негативни последици от отказа. Претендираните такива от С. подлежат на защита по общия исков ред. Така постановеното определение е правилно, обосновано и законосъобразно. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е писмен отказ на кмета на Община Велико Търново по заявление за издаване на заповед по реда на чл. 195, ал. 5 ЗУТ за премахване на орехово дърво в съседния УПИ № VI-340 в кв. 52 по плана на с. Леденик, общ. Велико Търново, което според заявителката С. се намира на границата на нейния имот / ПИ № І – 341/, без да е спазено отстоянието по чл. 52 ЗС. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима, тъй като липсва годен за оспорване индивидуален административен акт. В ЗУТ липсва правна норма, която да предвижда задължение за компетентния административен орган по чл.195 ЗУТ да се произнесе в определен от закона му срок по искането, адресирано от трети лица, претендиращи негативни последици в чужда правна сфера, т.е. законът е предвидил самосезиране – служебно начало в това производство. Дори и да е издадена заповед по чл.195 ЗУТ, този акт не създава задължения за подалото сигнала /заявлението/ лице, а само за адресата на разпореждането за премахване на съответното насаждение. Евентуално нарушените права на С. подлежат на защита по общия исков ред. С оглед на горното определението се явява правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,