Определение № 502 от 24.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 500/2010 г.

Производството е по реда на п.2,ал.9 ПЗР ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Ст. Т. от София против определение № 4044/17.03.2010 г. по ч.гр.д. № 2737/2010 г. СГС, с което се потвърждава определение от 13.12.2007 г. по гр.д. № 24849/2007 г. на СРС, с което се отхвърля възражението по чл.250,ал.1 ГПК-отм. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е недопустима. Определенията по оспорване на вземането по изп.лист подлежат на двуинстанционно разглеждане. Както определението по чл.250 ГПК-отм. за спиране на изпълнението в изп.производство, образувано въз основа на несъдебно изп.основание, така и определението по чл.252 ГПК-отм., не подлежат на касационно обжалване, тъй като не са от категорията на визираните в чл.218а,ал.1,б.”в” ГПК-отм. Освен това, обжалваното определение не разрешава материалноправен спор свързан с предмета на съдебното производство. В този смисъл е т.6 ТР 1/2001 ОСГК. Виж и опр. по т.д. № 80/2005 г.на ВКС-ТК, петчленен състав. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане Водим от горното, ВКС-І т.о.