Решение № 198 от 8.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2013 г.

Решение № 198 от 8.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2013 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 162 от 17.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 435 от 13.11.2012 г. по в. гр. дело № 896/2012 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 234 от 05.03.2012 г., поправено с решение № 707 от 13.06.2012 г. по гр. дело № 5719/2010 г. на Великотърновския районен съд. С първоинстанционното решение е допусната съдебна делба на урегулиран поземлен имот I-516 в стр. кв. 53 по ПУП на [населено място], с площ 2.701 дка /образуван от имот 110.516/, заедно с построените в него жилищна сграда/къща/ със сутерен, лятна кухня и гараж при квоти: 16639/22890 ид. ч. за Н. И. И. и 6.250/22890 ид. ч. за касатора И. И. В. Със същото решение е била допусната съдебна делба и на незастроен урегулиран поземлен имот V-133 в кв. 27 по ПУП на [населено място] /образуван от имот 110.133/ с площ 971 кв. м., при квоти: * ид. ч. за И. И. В. и * ид. ч. за Н. И. И. На основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗТСУ е била възстановена запазената част на И. И. В. от наследството на И. И. И., по предявения срещу Н. И. И. иск, като е намалено дарственото разпореждане от 02.09.2010 г., извършено от името на наследодателя в полза на Н. И., оформено с нотариален акт № 445, т. III, рег. № 666, нот. дело № 332/2010 г., с предмет правото на собственост върху 4/6 ид. ч. от УПИ I-516 в кв. 53 по ПУП на [населено място] с площ 2701 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и гараж, от 15260/22890 ид. ч. - на 10388.89/22890 ид. ч. С касационната жалба се поддържа оплакване, че въззивният съд не е извършил проверка на първоинстанционното решение и не е открил математическите грешки при допълване на накърнената част на ответника, поради което ищецът /сега касатор/ бил ощетен с 2435.55/22890 ид. ч. спрямо неговата реална квота 8686.10/22890 ид. ч. Ответникът по касация Н. И. И. е на становище, че въззивният съд, макар и кратко, е направил собствено обсъждане и е изготвил собствени мотиви в решението си, които могли да бъдат извлечени от последните два-три абзаца преди диспозитива на решение № 435 от 13.11.2012 г. по в. гр. дело № 896/2012 г. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: С въззивната жалба срещу първоинстанционното решение ищецът по делото /сега касатор/ е поддържал, че запазената му част, както и делбената му квота от допуснатия до делба УПИ I-516 в стр. кв. 53 по ПУП на [населено място] с площ 2.701 дка и построените в него сгради са определени неправилно. Твърдял е, че стойността на прехвърлените от бащата И. И. И. на ответника Н. И. И. 4/6 идеални части от посочения застроен имот е в размер на 15 260 лева, при което, според него, запазената част от 1/3 е равна на 5 086,67 лева. Посочил е още, че тъй като е наследник по закон и на 1/6 идеална част от въпросния имот, което се равнява на 3 815 лева, делбената му квота е следвало да бъде определена в съотношение 8901.67/22890 идеални части, а тази на ответника - 13988.33/22890 идеални части. С въззивното решение окръжният съд е приел, че е било налице основание за намаляване на дарението, извършено от наследодателя на страните И. И. И. до размер, необходим за допълване на запазената част на И. И. В., от 15260/22890 идеални части на 10388.89/22890 идеални части. Добавено е още, че след уточняване на делбените права на страните, делбата на УПИ I-516 правилно е била допусната в съответствие с тези права. По тези съображения, първоинстанционното решение заедно с решението за поправката му, са били потвърдени. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка със задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, като инстанция по съществото на спора. Предмет на касационната проверка е правилността на онази част от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първата инстанция в обжалваната му пред окръжния съд част - за определяне квотите на страните в допуснатия до делба УПИ I-516 в кв. 53 по ПУП на [населено място]. В частта, с която е уважен иска по чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗТСУ, както и в частта, с която е допусната съдебна делба на УПИ V-133 в кв. 27 по ПУП на същото село, решение № 234 от 05.03.2012 г. по гр. дело № 5719/2010 г. на Великотърновския районен съд не е било обжалвано пред въззивната инстанция и е влязло в сила. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че в обжалваната част въззивното решение е постановено при съществено нарушение на чл. 236, ал. 2 и чл. 272 ГПК, което съставлява основание за отмяна съгласно чл. 293, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК. Възможността, която предвижда чл. 272 ГПК-въззивният съд да извърши препращане към мотивите на първоинстанционното решение, не означава, че тя му дава основание изобщо да откаже да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора. Дори в хипотезата на чл. 272 ГПК, макар и да препраща към мотивите на решението на първата инстанция, въззивният съд изготвя собствени мотиви, като прави свои мотивите към първоинстанционното решение, с които обосновава изводите си по съществото на спора. Това препращане към мотивите на първоинстанционния съд не следва да бъде формално, а във връзка с изложените от въззивния съд мотиви при преценката на доказателствата и направените въз основа на тях правни изводи. В случая, мотивите към въззивното решение не съдържат отговор на нито едно от конкретните оплаквания, направени с жалбата срещу първоинстанционното решение, а с необсъждането на доводите на жалбоподателя, окръжният съд не е изпълнил задължението си да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му, а не проверяваща дейност /срвн., т. 19 от тълкувателно решене № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. В мотивите на първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗТСУ е прието, че общата пазарна стойност на УПИ I-516 и сградите в него към 19.09.2010 г. /денят на откриване на наследството/ възлиза на 22890 лева, а на незастроения УПИ V-133 - на 3 880 лева. Прието е по-нататък, че стойностното парично изражение на подарените 4/6 идеални части от УПИ I-516 и градите в него възлиза на 15 260 лева, към която сума е прибавена стойността на 1/3 идеална част, притежавана от наследодателя към момента на смъртта му, от незастроения УПИ V-133, равняваща се на 1 293,34 лева и е определен размера на масата по чл. 31 ЗТСУ - 16 553,34 лева. Формиран е и чистия актив от наследството или т. н. свободно имущество към 19.09.2010 г. в размер на 646,67 лева /или * ид. ч. от стойността на принадлежащата на наследодателя 1/3 ид. ч. от УПИ V-133 - 1 293,34 лева/. Въз основа на общата стойностна маса по чл. 31 ЗТСУ е пресметнат размера на разполагаемата чат на наследодателя, която при две деца е 1/3 и възлиза на 5 517,78 лева, какъвто е и размера на запазената част на ищеца /сега касатор/. При чист актив 646,67 лева е прието, че запазената част е накърнена с 4 871,11 лева, като със същата сума е намален размера на дарственото разпореждане от 15260/22890 идеални части на 10388.89/22890 ид. ч. С оглед на така установената с уважения иск по чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗТСУ намалена стойност на дарението, следва да се определят дяловете на страните в допуснатия до делба УПИ I-516 в кв. 53 с построените в него сгради. В резултат от намалението с уважения конститутивен иск, ищецът /сега касатор/ има 4871,11/22890 ид. ч., а ответникът - 10388.89/22890 ид. ч. Освен това, всеки един от двамата съделители има и по 1/6 от същия имот по наследство от майка си. Приравнена към общия знаменател 22890 тази 1/6 идеална част се равнява на 3815/22890 идеални части. Към 4871.11/22890 ид. ч. се прибавят 3815/22890 ид. ч., при което квотата на ищеца/сега касатор/ в съсобствения УПИ I-516 в кв. 53 ще се равнява на 8686.11/22890 идеални части, а тази на ответника се получава след като към 10388.89/22890 ид. ч. се прибавят също 3815/22890 ид. ч. или възлиза на 14203.89/22890 ид. ч. В обобщение, след отмяната на въззивното решение в обжалваната му част, следва да се постанови решение по същество от касационната инстанция, с което да бъдат определени квотите на сраните в допуснатия до делба УПИ I-516 в кв. 53, в съответствие със съображенията, изложени по-горе. Ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски по делото, направени от касатора за настоящата инстанция в размер на 200 лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.