Решение № 3081 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14374/2015 г.

Решение № 3081 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14374/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция"ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 1668/04.09.2015 г. по адм. д. № 29/2015 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 261202840/10.12.2013 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответницата по касационната жалба Т. К., редовно призована, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подала възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 261202840/10.12.2013 г. на ТД на НАП-П., с който са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 34,78 лв с лихви и за 2006 г. - 8130,18 лв с лихви, и задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. 1972,24 лв с лихви, за 2008 г. 7291,84 лв с лихви и за 2009 г. 392,15 лв с лихви след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - превишение на разходите над приходите за всяка една от ревизираните години. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му след проведена ревизия по чл. 122 и следващи ДОПК. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че представените 8бр. разписки за предоставени суми от сина на ревизираното лице, работещ в Испания, установяват предоставяне на посочените в тях суми преди и през ревизираните периоди на ревизираното лице и съпруга й. Приел е също, че след като не са оспорени от ответника в производството пред АС-П. разписките са годно и достатъчно доказателство за предоставяне на сумите чрез трети лица. Според съда твърденията за предоставени общо 65 200 евро, равностойни на 127 520,12 лв от сина на майка му и баща му са достатъчни, за да покрият разходите на ревизираното лице за ревизираните години, превишаващи неговите приходи, без да направи каквито и било изчисления на приходи и разходи за всяка от годините. Изводът, че е доказано предоставяне на 127 520,12 лв от сина на родителите му преди и през ревизираните години е необоснован. Липсата на оспорване на разписките в производството пред съда не освобождава съда от задължението по чл. 236, ал. 2 от ГПК да обсъди събраните доказателства и да прецени доказателствената им стойност. След като не са представени никакви доказателства за доходите на сина на ревизираното лице в Испания твърденията и разписките, представени за пръв път с възражението против първия РД, неправилно са преценени от административния съд като доказващи предаването на значителни суми всяка година в периода 18.04.2002 г. - 7.11.2007 г. / за пет години по 13 040 евро на година/. Съдът е допуснал разпит на трима свидетели при довеждане, които не са доведени и разпитани от съда, за да потвърдят данните в разписките по вина на жалбоподателя. При тези данни съдът неправилно е приел за достоверни представените обяснения от сина и разписки, като непотвърдени от останалите доказателства по делото. Правилен е изводът на съда, че в РА неправилно е правен общ паричен поток със съпруга на ревизираното лице и са определяни моментни превишения на разходи над приходи, а не на годишна база, както изискват чл. 13 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 17 от ЗДДФЛ. Правилен е изводът на съда, че при изчисленията за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК в паричния поток на ревизираното лице следва да се включат само неговите приходи и разходи. При спазване на тези изисквания в паричния поток за 2005 г. ревизираното лице има приходи от 336,87 лв, разходи от 5498,71 лв или превишение на разходи над приходи в размер 5161,84 лв, от което на основание чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК следва да се спаднат заплатените осигуровки от 479 лв и остава данъчна основа от 4682,84 лв, която надвишава определената в РА данъчна основа 1910,28 лв, поради което РА в тази част следва да бъде оставен в сила. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2005 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за внасяне 34,78 лв с лихви от 27,29 лв и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. За 2006 г. в изчисленията не се включва посочената сума от 44 477,70 лв като внесена в ЕТ, тъй като и двамата съпрузи имат еднолични търговци, а в РА и РД не е посочено в кой от тях е внесена сумата. За 2006 г. приходите на ревизираното лице са 3357,12 лв, а разходите са в размер 14186, 74 лв или превишението на разходите над приходите е в размер 10829,62 лв. В РА са спаднати осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, които не са внесени и предвид отмяната на РА в частта за тях при първото касационно обжалване и факта, че в настоящото производство има само една жалба от данъчната администрация на основание чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК изчислените, но невнесени осигуровки, не следва да се спадат от установеното превишение на разходи над приходи. В случая данъчната основа е в размер 10 829,62 лв, за която дължимият данък е в размер 1963,11 лв, от който 39,42 лв са внесени или остава за внасяне 1923,69 лв, за който дължимите съответни лихви са в размер 1252,94 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2006 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ(отм.) за внасяне в размер 1923,69 лв и лихви в размер 1252,94 лв и следва да бъде отменено в тази част като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. За 2007 г. в РД е прието начално салдо от 14 533,75 лв, от което в изчисленията се включва половината от 7266,88 лв като компенсация от съпруга, тъй като началното салдо е формирано от върнат заем на съпруга от 15 000 лв на 24.12.2006 г. Компенсацията от съпруга и приходите от трудово възнаграждение общо 2106,99 лв формират приходи за 2007 г. в размер 9373,87 лв. Разходите включват половината от разходите за домакинството, 1000 лв внесени в ЕТ на ревизираното лице, 750 лв за покупка на лек автомобил, 200 лв за екскурзия в Турция и 132,57 лв заплатени осигуровки от ревизираното лице - общо 5504,07 лв, поради което не е налице превишение на разходи над приходи и за 2007 г. не са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на допълнителен данък с лихви. Крайният извод на съда в тази част е правилен с посочените допълнения. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. За 2008 г. приходите са 0, разходите включват 1000 лв внесени по сметка на собственика в ЕТ на ревизираното лице, 976,50 лв внесени осигуровки за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО от ревизираното лице според РД, и половината от разходите на домакинството в размер 3937,50 лв - общо 5914,лв разходи, превишаващи приходите, от които като се спаднат платените осигуровки остава данъчна основа в размер 4937,50 лв, за която дължимият данък е в размер 493,75 лв, а съответните лихви са в размер 178 лв. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която за 2008 г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за внасяне в размер 493,75 лв и лихви в размер 178 лв и следва да бъде отменено в тази част като вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. За 2009 г. приходите са в размер 0, разходите включват 2500 лв заплатен капитал на дружество, внесени осигуровки общо 843,70 лв, 45 лв разходи за екскурзия в Турция, 47 лв заплатена застраховка и 4009,50 лв, представляващи половината от разходите на домакинството - общо разходи в размер 7445,20 лв, които превишават приходите. От тях като се спаднат заплатените осигуровки на основание чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК остава данъчна основа от 6601,50 лв. В РА е определена данъчна основа за облагане от 5652,75 лв, поради което РА в тази част следва да бъде оставен в сила, за да не се влоши положението на ревизираното лице. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен данък за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. 392,15 лв с 97,03 лв лихви и следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Ревизираното лице не е поискало присъждане на разноски и следва да бъде осъдено да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение за две инстанции общо 1075,94 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,