Определение № 200 от 19.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 869/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД срещу определение № 3333/17.12.2021 г. по в. гр. д. № 190/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което в производство по чл. 248 ГПК е изменено решение № 816/13.07.2021 г. по същото дело в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на Л. С. Д. допълнително сумата 3 065.12 лева, представляваща направени в двете инстанции деловодни разноски, а Л. С. Д. е осъден да заплати на „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД разноски за двете инстанции в размер на 1 718.93 лева. Изложените доводи са за неправилност на обжалваното определение и е отправено искане за отмяна на същото, като претенциите на насрещната страна за разноски бъдат отхвърлени като неоснователни. От ответника Л. С. Д. е получен писмен отговор със становище обжалваното определение да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в указания едноседмичен срок, изхожда от надлежна страна, насочена е срещу определение, с което въззивният съд се е произнесъл по въпроса за изменение на съдебно-деловодните разноски, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съгласно приетото в т. 24 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. При разглеждане на частната жалба по същество Върховният касационен съд, състав на І-во г. о., намира следното: С решение № 816/13.07.2021 г. по в. гр. д. № 190/2021 г. /след частична отмяна на решение № 2600/27.04.2020 г. и допълнително решение № 260415/08.10.2020 г., постановени по гр. д. № 5179/2017 г. на Софийския градски съд/, Софийският апелативен съд е уважил частично искове за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, като е осъдил ответника /сега жалбоподател/ да заплати на Л. С. Д. 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2017 г., лихва за забава върху така присъденото обезщетение в размер на 20 325.45 лева, 14 831.58 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2017 г., и лихва за забава върху така присъденото обезщетение в размер на 2 783.36 лева; осъдил е „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД да заплати на Л. С. Д. деловодни разноски за двете инстанции в размер на 12 610.14 лева, а Л. С. Д. е осъден да заплати на „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД разноски за двете инстанции в размер на 2 099.99 лева. Размерът на дължимите разноски е определен съобразно с изхода на спора и при приложение разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК. След връчване на 23.07.2021 г. на препис от това решение, на 27.07.2021 г. ищецът е подал молба за поправка на очевидни фактически грешки, евентуално - за постановяване на допълнително решение, както и за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Въз основа на тази молба са постановени два съдебни акта: По реда на чл. 247 ГПК с решение № 1003/20.09.2021 г. по в. гр. д. № 190/2021 г. въззивният съд е допуснал поправка на очевидни фактически грешки, като искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен в размер на 58 000 лева, а искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 58 000 лева е уважен в размер на 10 990.66 лева. С постановено по реда на чл. 248 ГПК определение № 3333/17.12.2021 г. по в. гр. д. № 190/2021 г. въззивният съд е изменил решение № 816/13.07.2021 г. по в. гр. д. № 190/2021 г., като е осъдил „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД да заплати на Л. С. Д. допълнително сумата 3 065.12 лева, представляваща направени в двете инстанции деловодни разноски, а Л. С. Д. е осъден да заплати на „Аджибадем С. К. УМБАЛ Т.“ ЕАД разноски за двете инстанции в размер на 1 718.93 лева. В мотивите към това определение съдът е посочил, че с постановеното по реда на чл. 247 ГПК въззивно решение за поправка на очевидна фактическа грешка в уважените размери на исковете за имуществени вреди е променено съотношението на уважената и отхвърлената част на исковете. Първоначалното /поправеното/ въззивно решение в частта за разноските не отразява коригираното съотношение на уважената част на исковете, поради което следва да се допълни, като се съобрази направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна. Поради това ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнително деловодни разноски в размер на 3 065.12 лева. Съдът е посочил също така, че първоначалното /поправеното/ въззивно решение в частта за разноските не отразява коригираното съотношение на отхвърлената част на исковете, поради което следва да се измени, като присъдената сума от 2 099.99 лева се намали с 381.06 лева, или дължимите от ищеца разноски стават 1 718.93 лева. В частната жалба жалбоподателят е изложил оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения, че предявените искове са изцяло неоснователни, от което следва, че са абсолютно неоснователни и претенциите на насрещната страна за деловодни разноски. Макар и формално да е уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, въззивният съд е присъдил претендираните от другата страна разноски в пълен размер. Жалбоподателят счита, че предвид изначалната неоснователност на предявените искове, изобщо не следва да бъде осъждан за разноски. Посочил е, че поддържа изцяло всички свои твърдения, аргументи и възражения относно деловодните разноски, обективирани в касационната жалба срещу основното решение № 816/13.07.2021 г. Видно от касационна жалба вх. № 15527/08.09.2021 г., единственото оплакване, изложено в нея във връзка с разноските по водене на делото, се заключава в това, че предвид обстоятелството, че предявените искове не били доказани нито по основание, нито по размер, както въззивният, така и първоинстанционният съд е следвало да присъдят на жалбоподателя /ответник по исковете/ всички разноски по представените списъци. От изложеното следва, че частната жалба се основава на позицията на жалбоподателя, че предявените искове за парични вземания са изцяло неоснователни. Тя е в пряка връзка с касационната жалба, с която се иска отхвърлянето на исковете като неоснователни. Доколкото въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, тези доводи следва да се приемат за неоснователни. Още повече, че въззивният съд е изчислил, при спазване правилата на процесуалния закон, разноските, които страните взаимно следва да си заплатят в производството пред първата и въззивната инстанция, при приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвид направеното от ответника по исковете възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна. Изводът се налага от следното: Исковете за парични вземания са предявени в общ размер от 390 470 лева. Уважени са в общ размер на 159 316.11 лева. Сторените от ищеца за производството пред двете инстанции разноски възлизат на 45 816.69 лева, в които се включва заплатеното от ищеца за процесуалния му представител адв. Р. адвокатско възнаграждение от 22 200 лева. Изчислени по съразмерност съобразно уважената част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на 18 693.72 лева. Въззивният съд му е присъдил разноски в общ размер 15 675.26 лева /12 610.14 лева с основното решение + 3 065.12 лева с определението по чл. 248 ГПК/. За да се прецени дали присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да се съобрази на първо място какъв е размерът на сторените от ищеца други разноски, извън заплатеното адвокатско възнаграждение, които в случая са 23 616.69 лева /45 816.69 лева - 22 200 лева/. От тази сума, съобразявайки уважената част от исковете, по съразмерност се следват разноски в размер на 9 635.87 лева /159 316.11 лева х 23 616.69 лева = 3 762 519 181.87 лева: 390 470 лева = 9 635.87 лева/. Разликата между присъдените от въззивния съд разноски в общ размер 15 675.26 лева и дължимите по съразмерност други разноски от 9 635.87 лева, извън адвокатското възнаграждение, се равнява на сумата 6 0 39.39 лева, която представлява присъденото от въззивния съд, при уважаване на възражението за прекомерност, адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. При пълния предявен размер на исковете минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. е 9 339.40 лева, а присъденото възнаграждение е съобразено с уважения размер на исковете и чл. 78, ал. 5 ГПК. Като правилно, обжалваното определение ще бъде потвърдено. Искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски е неоснователно. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски, включително и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт /определение № 205/19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, I-во г. о., определение № 579/26.06.2020 г. по гр. д. № 1342/2020 г. на ВКС, III-то г. о./. Още повече, че в случая не са представени доказателства за разноски, сторени по водене на делото във Върховния касационен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.