Определение № 12035 от 08.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10329/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от П. С. Р. от гр. София, чрез пълномощника му адв. С. Гогов, против определение № 2708 от 13.03.2024 г., постановено по адм. дело № 7900/2023 г. от Административен съд - София-град, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на определение № 11348 от 20.12.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и неправилност на обжалвания съдебен акт, иска се неговата отмяна и произнасяне на съда по съществото на правния спор. Ответната страна – Кметът на Столична община, район „Красна поляна“, чрез пълномощника си, оспорва основателността на частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображения, че с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което не носи отговорност за понесените от жалбоподателя разноски. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С определение № 11348 от 20.12.2023 г., постановено от АССГ по адм. дело № 7900/2023 г. е оставена без разглеждане, на осн. чл. 159, т. 4 АПК, жалбата на П. С. Р. срещу мълчалив отказ на кмета на СО – район „Красна поляна“ да се произнесе по негово заявление за достъп до обществена информация от 21.07.2023 г. и производството по делото е прекратено. Със същото определение съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски по делото, формулирано от жалбоподателя в жалбата, заведена в деловодната система на АССГ с вх. № 29058 на 07.08.2023 г. С молба вх. № 2168 от 18.01.2024 г., подадена от пълномощника му адв. С. Гогов, П. Р. е поискал определение № 11348 от 20.12.2023 г. да бъде допълнено в частта му за разноските, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Насрещната страна, чрез процесуалния си пълномощник, е възразила срещу основателността на искането, като е изложила твърдения, че не е дала повод за завеждане на делото. Исканата информация била предоставена на 26.07.2023 г. на адреса на електронната поща на заявителя. С обжалваното определение № 2708 от 13.03.2024 г. АССГ е оставил без уважение искането. За да постанови този резултат е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 21.07.2023 г. в СО – район „Красна поляна“ е регистрирано заявление за достъп до обществена информация, подадено от П. Р.. На 26.07.2023 г. било изготвено „съпроводително писмо“, подписано от кмета на района с изх. № РКП23-ГР94-751/1 към което в табличен вид е приложена исканата информация. От приложените с административната преписка доказателства е установил, че писмото е изпратено по електронен път на заявителя, на посочения в заявлението имейл адрес на 15.08.2023 г. При тази фактическа установеност съдът е направил извод за неоснователност на искането за допълване на определение 11348 от 20.12.2023 г. в частта му за разноските. За да обоснове този правен резултат се е позовал на чл. 30 от Закона за достъп до обществена информация, предоставящ на административния орган възможност да удължи срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, но не с повече от 10 дни, като е приел, че в случая е поискан голям обем информация. Определението е неправилно. Безспорно е установено, че заявлението за достъп до обществена информация е подадено до компетентния административен орган на 21.07.2023 г. Не е спорно също, че жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета е заведена на 07.08.2023 г. в деловодството на АССГ, като към нея са представени доказателства за заплатена от П. Р. държавна такса и договор за правна защита и съдействие от същата дата, съгласно който на адв. Гогов е заплатил в брой сумата от 1 000 лв. за изготвяне на жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на р-н „Красна поляна“ – СО да се произнесе по заявлението му за достъп до обществена информация и за процесуалното представителство по делото. Не е спорно също, че на посочения в жалбата електронен адрес заявителят е получил отговор на 15.08.2023 г., т.е. след завеждане на жалбата пред съда и след като Р. е направил разходи в тази връзка. Касационната инстанция намира, че съдът не е изяснил спора от фактическа страна като е следвало да събере доказателства за твърденията ответника по касация, че отговорът на кмета на район „Красно поляна“ – Столична Община с изх. № РКП23-ГР94-751-1 е изготвен и изпратен на 26.07.2023 г. по електронен път на заявителя, но е възможно поради технически причини да не е получен адресата. В случая от значение за спора е не само издаването на акта, но и кога е уведомен заявителят. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране. В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение - ал. 2 на чл. 28 ЗДОИ. Ето защо релевантна за спорния въпрос по делото е датата на уведомяване на заявителя по електронен път, ведно с предоставяне на търсената информация, отнесена към момента на подаване на жалбата до съда. Поради това съдът е следвало да укаже и да даде възможност на задължения субект да докаже благоприятния за него факт, че е предоставил по електронен път достъп до търсената обществена информация и че то е получено на електронния адрес на заявителя в срока по чл. 28, ал. 1 ЗДОИ. При неизяснена фактическа обстановка, съдът не е събрал необходимите доказателства и не е обсъдил събраните такива, които са били релевантни за постановяване на оспореното определение. Неправилно съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл. 30 ЗДОИ, предоставяща възможност на заявлението за достъп да бъде отговорено в удължен с не повече от 10 дни срок. Самият административен орган не се аргументирал с необходимост от удължаване на срока, както и за такава необходимост заявителят не е бил уведомен, каквото е задължението в такива случаи (в този смисъл определение по адм. дело № 15480/2028 г. и определение по адм. дело № 16301/2013 г. на ВАС). При така изложените съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното определение е неправилно, поради което ще следва да се отмени, а делото – да се върне на същия съд за ново произнасяне по искането за изменение на определение № 11348 от 20.12.2023 г., постановено от АССГ по адм. дело № 7900/2023 г. в частта за разноските. Воден от горното и на осн. чл. 235, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение