Решение № 118 от 5.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 491/2010 г.

Решение № 118 от 5.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 491/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на [фирма] със седалище в [населено място] срещу въззивно решение № 1606 от 21.12.2009 г. на Софийски апелативен съд по гр. д. № 1103/2009 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд от 05.02.2009 г., постановено по т. д. № 1642/07 по описа на съда, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 12 063, 38 лева срещу К. Й. С. в качеството му на [фирма] със седалище [населено място]. Претендира се отмяна на въззивното решение като неправилно, както и потвърденото с него първоинстанционно решение и уважаване на предявения иск. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, и необоснованост -основания за касация по чл. 281, т. 3 от ГПК. Твърди се, че неоснователно решаващият съд е приел, че доколкото след като извършената от ищеца като изпълнител по договора за изработка работа не е изрично приета от страна на управителя на дружеството-възложител или надлежно упълномощено за това лице липсва приемане на работата и не се дължи заплащане на възнаграждение по чл. 266 от възложителя на изпълнителя. Навежда се оплакване, че в контекста на горното, незаконосъобразно, съдът е приел, че чл. 301 от ТЗ относно обвързаността на търговеца вслучай, че трето лице е извършило действия от негово име, без представителна власт при положение, че самият търговец е знаел за това и не се е противопоставил като се позовава на това, че няма значение, дали лицето без представителна власт е поставило под акта обр. 19 своя подпис под своето име или под името на възложителя като ЕТ. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Излага доводи, че ответникът възложител не е знаел за подписания акт обр. 19 за приемане на работата, доколкото този документ не носи неговия подпис и не му е бил известен до предявяване на процесния иск. С определение № 360 от 15.06. 2010 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по значимия за делото правен въпрос: дали разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, която гласи: когато едно лице действа без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването, се прилага и относно приемането на извършената работа/СМР/ от страна на възложителя с акт обр. 19. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, с което се потвърждава решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 12 063, 38 лева-дължимо възнаграждение по договор за строителство срещу К. Й. С. в качеството му на [фирма] със седалище [населено място] като възложител, апелативният съд е приел, че не се доказва от страна на ищеца приемането на претендираните за заплащане строително-монтажни работи /СМР/, както и техният обем, естество и стойност, поради което и така предявеният иск се явява недоказан по основание и размер. Съдът се е позовал на това, че приетият като единствено доказателство по делото, относно факта на приемането акт, обр. 19, макар и съставен и подпечатан в офиса на възложителя не е подписан от упълномощено от страна на последния за това лице. Приел е също така, че разпоредбата на чл. 301 от ТЗ е неприложима, тъй като така съставеният акт обр. 19 е неистински документ, доколкото носи подписа на неизвестно лице, а не на посоченото в самия документ К. С. като ЕТ. Настоящият състав на ВКС приема следното: По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. По делото е установено от събраните пред двете инстанции по същество писмени доказателства, свидетелски показания и заключения на техническата експертиза следното: Между страните е налице договорно правоотношение основаващо се на писмен договор за строителство от 06.10.2006 г. Съгласно този договор ищецът се е задължил да достави материали, съгласно приложение № 1 към него и извърши изграждане на обект "Пристройка на супермаркет" в [населено място], кв. Д.. Изслушаните вещи лица и приетите пред двете инстанции заключения на техническата експертиза са единодушни, че обектът е изграден напълно, което възпрепятства пряката проверка на това, какво количество стомана е вложено при изграждането му. Съгласно проектно-сметната документация към конструктивната част на одобрения строителен план на обекта общата стойност на извършените работи възлиза на 120 296,17 лева, което включва и допълнителните такива, т. е. извън първоначално договорените, съгласно приложение 1 към договора. Страните не спорят, че са платени общо от страна на възложителя 106 166,67 лева. На 28.05.2007 г. е съставен двустранно подписаният между страните акт образец 19 за приемане на така извършената работа. От показанията на изслушания пред първата инстанция свидетел и от заключението на графологичната експертиза, приета по делото се установява, че в действителност от страна на възложителя актът не носи подписа на означения в него К. С. като ЕТ, а на лице, което се е намирало в офиса на едноличния търговец, представило се е за негов баща на ищеца и след разговор със самия К. С. е подписало изготвения и представен му от ищеца и приложен по делото акт обр. 19 и е поставило печата на фирмата на ЕТ върху подписа си. От така изложените факти следват следните правни изводи по основателността на жалбата: Основателно оплакването в касационната жалба за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон - чл. 301 от ТЗ като основание за отмяна, съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК. Това е така, доколкото при положение, че договорената работа е извършена изцяло и е съставен двустранно подписаният между страните акт образец 19 за приемане на така извършената работа в офиса на възложителя след уведомяване на самия възложител и при полагане на неговия печат върху документа е изпълнен фактическия състав на нормата на чл. 301 от ТЗ относно обвързаността на търговеца в случай, че трето лице е извършило действия от негово име, без представителна власт при положение, че самият търговец е знаел за това и не се е противопоставил. В този смисъл е и изричната задължителна практика на ВКС Р № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на ТК, II т. о. постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Без значение е дали лицето без представителна власт е поставило под акта обр. 19 своя подпис под своето име или под името на възложителя като ЕТ, както е в случая, след като е ясно, че действа от името на търговеца-възложител. Подобни формални изисквания не се съдържат в самата норма на чл. 301 от ТЗ и следователно няма основание за това в самия закон. Относно възражението на ответника за намаляване стойността на дължимото възнаграждение за извършената работа с исковата сума като стойност на невложено количество стомана, то тежестта за доказване на тези фактически твърдения е върху възложителя при положение, че е негово възражението за това / така приема ВКС пак в цит. Р № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г. на ТК, II т. о. . След като така твърдените обстоятелства не се доказват, възражението е неоснователно и искът за възнаграждение за извършената и приета работа следва да се уважи. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК на посочените в жалбата и разгледани от ВКС основания, съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, и тъй като не се налага събиране на нови доказателства дължи произнасяне по същество на спора като така предявеният иск следва да бъдат уважени със законните последици . По отношение на разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 81 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждения за един адвокат в производствата пред трите инстанции се заплащат от ответника, съобразно уважената част от исковете. Такова искане е направено от страна на пълномощника на касатора-ищец в самата касационна жалба . Същите възлизат общо за трите инстанции в размер на 3 506 лева. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение