Определение № 190 от 16.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2449/2023 г.

С определение от 08.11.2023 г. по настоящето дело, производството по него е било спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на ч.гр.д.№ 2448/2023 г. на ВКС, ІІ г.о., по което се разглежда частна касационна жалба срещу определение на въззивния съд в производство по чл.407, ал.1 ГПК. Производството по последното дело на ВКС е приключило с определение № 3414/08.11.2023 г., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Г. К. срещу въззивното определение по чл.407, ал.1 ГПК, като определението на ВКС по другото дело-подлежащно на последващо обжалване, не е било обжалвано и е влязло в сила на 25.11.2023 г. (с изтичане на 1-седмичния срок за обжалване от съобщаването му на 17.11.2023 г.). Ето защо е отпаднала пречката за развитие на настоящето производство и същото следва да се възобнови съгласно чл.230, ал.1 ГПК. Възобновяване на настоящето производство налага преценка първо за допустимостта на подадената частна жалба. Настоящето производство е образувано по частна жалба (именувана „частна касационна жалба“) на Г. О. К., действащ чрез адв.Н. Г. Н. от АК – Б., против определение № 132 от 23.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 44/2023 г. на АС- Бургас, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело на АС-Бургас определение № 66 10.02.2023 г., последното постановено в производство по чл.407, ал.1 ГПК. Насрещната страна А. О. Д. чрез пълномощник адв.М. К. от АК-Б., оспорва частната касационна жалба с писмен отговор, претендира разноски за настоящето производство за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е приел, че искането за присъждане на разноски по ч.гр.д. № 44/2023 г. по описа на АС – Бургас е направено своевременно и са представени доказателства за направени в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, посочил е още, че определението му по чл.248 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба. Така установените факти относно поредицата съдебни актове по въззивното дело на АС-Бургас сочат, че частната жалба се явява недопустима, по следните съображения: Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2, изр. 1, предл. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, предвид и задължителните разяснения и указания, дадени с т. 24 от тълкувателно решение (ТР) № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от окръжен съд като въззивна инстанция, по искане (молба) за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт, подлежи на въззивно обжалване, но само ако самият крайният въззивен акт (решение или определение), чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 от ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Ако крайният акт по делото на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция, не подлежи на обжалване, той е окончателен и влиза в сила, поради което и нямащото самостоятелно битие определение по чл.248 от ГПК, с което искането за изменение/допълване се уважава или отхвърля, също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция. Обратното разбиране би дало на страната да разполага с по-широка възможност за обжалване по въпросите относно разноските по делото, в сравнение с разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело. Изложеното последователно се провежда в практиката на ВКС (така: Определение № 183 от 15.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3410/2018 г., І г. о.; Определение № 587 от 12.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4532/2018 г., ІV г. о.; Определение № 53 от 29.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4597/2018 г., ІІІ г. о.; Определение № 300 от 20.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1317/2020 г., ІІІ г. о.; Определение № 31 от 31.01.2022 г. по ч. гр. д. № 4672/2021 г., ІІІ г. о. и др.) и се споделя от настоящия състав. В случая въззивното определение № 66/10.02.2023 г. по в.ч. гр. дело № 44/2023 г. АС-Бургас, като постановено в производство по чл.407, ал.1, е окончателен съдебен акт който не подлежи на последващо обжалване, в който смисъл е и постановеното влязло в сила определение № 3414/08.11.2023 г. по ч.гр.д.№ 2448/2023 г. на ВКС, ІІ г.о. (заради което е било спряно настоящето дело). С обжалваното със сега разглежданата частна касационна жалба на Г. К. определение № 132 от 23.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 44/2023 г. на АС – Бургас, апелативният съд като въззивен съд се е произнесъл по подадена молба от жалбоподателя-длъжник за изменение на постановеното определение № 66/10.02.2023 г. по същото дело в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Доколкото постановеното определение на АС-Бургас № 66 /10.02.2023 г., не подлежи на обжалване, то и постановеното от същия съд определение по чл. 248, ал. 1 ГПК за неговото изменение в частта за разноските, също не подлежи на обжалване, и подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима, и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението му по чл.248 ГПК не пораждат за частния жалбоподател процесуално право да го обжалва, доколкото такава възможност не е предвидена в процесуалният закон. Релевираното от ответната страна по частната жалба искане за присъждане на разноски в настоящото производство следва да бъде оставено без уважение. В производство по обжалване акт по чл.248 ГПК не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски за адвокат в процеса, в който смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в определения № 218 от 3.08.2020 г. по ч. гр. д. № 872/2020 г. на IV ГО, № 232 от 22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1701/2019 г. на III № 153 от 3.04.2019 г. по ч. гр. д. № 871/2019 г. на ІІІ ГО, № 142 от 1.04.2019 г. по ч. гр. д. № 951/2019 г. на ІІІ ГО, № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на І ГО, № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на ІV ГО, № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на ІV ГО и др. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: