Определение № 274 от 18.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 895/2022 г.

Производството по делото е с правно основание чл.288 от ГПК и е приключило с определение № 512 от 7.06.2022г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 266880 от 8.12.2021г. по в.гр.д. № 10691 по описа за 2020г. на Софийски градски съд. Налице е влязъл в сила акт, с който Р. Л. П. и В. К. П. са осъдени да заплатят на С. И. И. сумата от 25 147.02лв., мораторна лихва върху главницата от 82 505лв., за периода 18.11.2015г.-18.11.2018г. и разноски от 4 562.83лв. Постъпила е молба с вх.5328 от 20.06.2022г. от частен съдебен изпълнител С., рег.№ 859, с искане – обезпечението, внесено от касаторите Р. Л. П. и В. К. П., по ч.гр.д.№ 403/2022г. в размер на 25 147.02лв. като гаранция по специалната сметка на ВКС, да бъде преведена по посочена сметка на ЧСИ за частично погасяване на дълга им по изп.д.№ 20218590400415. За направеното искане касаторите са уведомени на 28.06.2022г., чрез процесуалният им представител адвокат А. и в предоставеният им седемдневен срок не са изразили становище. След извършена служебна справка е констатирано, че сумата по обезпечението е налична. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното: Налице е влязло в сила осъдително решение, с което е установено вземането, предмет на образуваното изп.д.№ 20218590400415 по описа на ЧСИ С.. С оглед изхода на спора, наличието на окончателен осъдителен акт, при липса на хипотеза по чл.403 ГПК, липса на направено възражение и като съобрази, че сумата по обезпечението е внесена именно като гаранция за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, настоящият съдебен състав намира че следва да удовлетвори направеното искане, поради което