Определение № 151 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 575/2009 г.

Производството е по чл.248 от Е.. Образувано е по молба на В. Й. М. - страна по делото и ответник в касационното производство, с която се иска постановеното по делото решение № 419 /17.08.2010 г. да бъде изменено в частта за разноските, като бъде постановено на молителя да бъде присъдена сумата 300 лева, уговорена и заплатена за адвокатско възнаграждение в касационното производство, което съдът е пропуснал да направи. Касационният жалбоподател [фирма] оспорва основателността на молбата, като твърди, че в своя защита молителят е подал само отговор, а уговореното възнаграждение надвишава многократно определения в чл.9 от Наредбата за адвокатските възнаграждения размер, че възнаграждението не е реално изплатено съгласно изискването на чл.78,ал.З ГПК и не е представен и списък на разноски по чл.80 ГПК. Молбата е подадена от легитимирано лице в определения от чл.248 ГПК едномесечен срок от постановяване на определението на ВКС по чл.288 ГПК и е процесуално допустима. По същество е основателна. Твърдението на молителя е основателно, с отговора си на касационната жалба (л.61) и със становище по жалбата (л.88) той е поискал присъждането на разноски и е представил договор за правна защита и съдействие, (л.68), от който е видно, че е уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за касационното производство. ВКС е допуснал касационно обжалване, но е оставил в сила обжалваното решение и не се е произнесъл по искането на молителя - ответник в касационното производство за разноски. С отбелязаното в договора за процесуално представителство, че сумата е платена, е доказано, че разноските са направени съгласно изискването на чл.78,ал.З ГПК. Разпоредбата на чл.80 ГПК не предвижда недопустимост на искане за изменение на решение в частта за разноските, а само на обжалването му. 575 9_d_248gpc raznoski doc Касационният жалбоподател не е направил искане по чл.78,ал.5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските до приключване на устните състезания пред ВКС, поради което довод за прекомерност не следва да се обсъжда. Поради което молбата е основателна, а доводите на насрещната страна -неоснователни. Постановеното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде постановено касационният жалбоподател [фирма] да заплати на молителя В. Й. М. сумата 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в касационното производство. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение