Определение № 862 от 01.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4377/2014 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] чрез управителя В. М. и на В. З. М. от [населено място], за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 720 от 07.10.2014г. в частта за разноските. В представения писмен отговор ответникът по молбата [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. П., изразява становище за недопустимост на молбата като подадена след срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, и за неоснователност. Прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. ВКС намира, че молбата е процесуално допустима. На молителя не е изпратено съобщение за определението и същото не му е връчено, поради което следва да се приеме, че е спазен срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е основателна поради следните съображения: В писмения отговор на частната касационна жалба, подаден от пълномощника на [фирма] и В. З. М. - адв. В. Волева, е направено искане за присъждане на разноските по делото съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Към отговора е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че са заплатени 800 лв. на пълномощника адвокат В. Волева. С постановеното по делото определение № 720 от 07.10.2014г. частната касационна жалба, подадена от [фирма] срещу въззивното определение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІІ възз. с-в, № 137/14.05.2014г. по в.ч.гр.д. № 244/2014г., е върната. ВКС не се е произнесъл по искането на ответниците по жалбата за присъждане на разноските по делото. Вписаният в договора за правна защита и съдействие начин на плащане - в брой, и вписването на направено плащане в договора е достатъчно и има характера на разписка. Възражението на ответника по молбата по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно. Определено съгласно чл. 10, ал. 2 във вр.чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за защита на [фирма] и В. З. М. не надхвърля минималния размер на адвокатско възнаграждение за този вид правна защита. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се осъди [фирма] [населено място] да заплати на [фирма] чрез управителя В. М. и на В. З. М. от [населено място], общо сумата 800 лв. разноски по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение