Определение № 2713 от 26.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3011/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от М. Я. Щ. ЕГН [ЕГН] и Щ. Я. Щ., ЕГН [ЕГН] против определение № 1144 от 25.04.2025 г. по гр.д.№ 1970/2024 г. на Бургаски окръжен съд, с което е допълнено Решение №193/17.03.25г., постановено по въззивно гр.д. 1970/24г. на ОС-Бургас, в частта за разноските, като частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на Община Созопол сумата 6000лв., представляваща съдебно деловодни разноски във въззивното производството, като не е уважено възражението за прекомерност, заявено в отговора на молбата по чл. 248 ГПК. В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност тъй като не е бил представен от Община Созопол в последното съдебно заседание списък на разноските по чл. 80 ГПК. Счита, че в този случай е недопустимо допълването на решението с присъждане на разноски. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което е преграждащо и подлежи на обжалване, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 ГПК. Данните по делото са следните: С молба вх.№ 2903 от 12.02.2025 г., адв. Я. Н., пълномощник на Община Созопол е заявил искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция, като е представил списък на разноските /л. 41/ и договор за правна помощ. Претендирал е заплащане на сумата 6000 лв., от които 5000 лв. уговорен адвокатски хонорар и 1000 лв. ДДС. Представените са доказателства и за извършен банков превод по фактура на тази сума. Откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция е проведено следващия ден – на 13.02.2025 г. В това последно открито съдебно заседание се е явил само процесуалния представител на ищците-въззивници, който не е заявил възражение за прекомерност. Община Созопол не е изплатила представител. С Решението си от 17.03.25г. по гр.д.№ 1970/2024 г. въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, но не е присъдил разноски на въззиваемия за въззивна инстанция. След постановяване на въззивното решение, в срок е подадена от Община Созопол молба по чл. 248 ГПК за допълване на решението с присъждан на претендираните от нея доказани разноски. В отговора на молбата по чл. 248 ГПК за първи път пълномощника на ищците е заявил възражение за прекомерност, заедно с възражение, че разноски не се дължат, защото не е представен списък по чл. 80 ГПК. Въззивният съд е приел, че молбата е допустима, защото е подадена в срок и с нея се иска допълване на решението, в частта за разноските, а не изменението му в същата част. Посочил е, че съдебната практика приема, че списъкът по чл. 80 ГПК е предпоставка за допустимост на молба по чл. 248 ГПК, само когато се иска изменение на решението в частта за разноските, но не и когато се иска допълване. Затова и с оглед резултата от обжалването, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, съдът е приел, че въззиваемата страна има право на всички сторени пред окръжния съд деловодни разноски, доказани с договор за правна защита и съдействие - уговорения размер на възнаграждението - 5000 лв. и ДДС 1000 лв. Въззивният съд е приел, че е недопустимо разглеждането на възражение за прекомерност, въведеното за първи път с отговора на молбата по чл.248 от ГПК. Позовал се е на практика на ВКС (определение № 167/05.03.2012 г. по ч.т.д. № 119/2012 г. на ВКС, І ТО; определение № 263/02.05.2011 г. по ч.гр.д. № 188/2011 г. на ВКС ІV ГО; определение № 372/16.05.2012 г. по ч.гр.д. № 223/2012 г. на ВКС, ІV ГО и много други), посочвайки че, както искането за присъждане на разноски, така и възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде заявено най-късно до последното проведено по делото заседание. Ако са поискани разноски за първи път с молбата по чл.248 от ГПК, респективно е заявено възражение за прекомерност с отговора на същата, тези искания са извън предвидените срокове в закона и не се разглеждат. Определението е правилно. Съгласно чл. 80 ГПК и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д.№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представянето на списък за разноските, чието присъждане се претендира е предпоставка за допустимост на молбата по чл. 248 ГПК само когато с нея се иска изменение на решението в частта за разноски. Представянето на списък не е предпоставка за допустимост на тази молба, когато се иска допълване на решението в частта за разноските. Вярно е, че претенция за разноски може да се заяви най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, съгласно приетото в т.11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, но Община Созопол е заявила искане за присъждане на разноски и е представила списък по чл. 80 ЗС, в който е записан разход в размер на 6000 лв. за адвокатска защита преди последното съдебно заседание пред окръжния съд, когато е даден и хос на устните прения. Предвид изложеното, възражението на частните жалбоподатели по допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК не кореспондира на закона и задължителната съдебна практика и е неоснователно. В мотивите към т. 3 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, е разяснено, че по действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК само по възражение на страна, съдът може да преценява дали адвокатското възнаграждени е прекомерно и да го намалява. В т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Тези разяснения се прилагат в практиката и по отношение момента, до който страната може валидно да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. За да е заявено валидно, искането на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК трябва да е заявено най-късно до приключване на устните състезания. В този смисъл освен цитираните от съда определения е например и Определение № 123 от 17.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7092/2014 г., I г. о. Такова частните жалбоподатели не са заявили в този срок, поради което въззивният съд е процедирал правилно, като не е разгледал заявеното в отговора на молбата по чл. 248 ГПК възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от Общината. Само когато не се провежда открито съдебно заседание, като например в производството по допускане до касация по чл. 288 ГПК, е допустимо подобно искане да се заяви в отговора на молбата по чл. 248 ГПК, тъй като на касатора не се връчва препис от отговора на касационната жалба и приложенията към него. По изложените съображения оплакванията в частната жалба са неоснователни. Тъй като обжалваното определение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и процесуалните правила, следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение