Определение № 3281 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от П. Ц. П., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. Д. Р., за изменение в частта за разноските на постановеното по настоящото дело определение №1683 от 03.04.2025г., с което е била оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №698 от 26.11.2024г. по ч.гр.д. №537/2024г. по описа на Апелативен съд- В. и е прекратено производството по делото, като на основание чл.38, ал.2 от ЗА е бил осъден да заплати на адв. И. А. от АК- В. сумата от 100 лв.- адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по делото на Л. И. Н., ЕГН [ЕГН]. Молителят иска отмяна на определението в частта му, с която е бил осъден да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна, като излага доводи, че не били налице предпоставките на чл.38, ал.2 от ЗА за присъждане на такова. Ответната страна по частната жалба- Л. И. Н., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника си адв. И. А., оспорва основателността на молбата по чл. 248 ГПК. За да се произнесе по искането, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, съобрази следното: Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Съгласно формираната практика на ВКС / Определение № 515 от 02.10.2015г. по ч.т.д. № 2340/2015г. на ВКС, I т.о.; Определение № 60338 от 07.10.2021г. по ч.т.д. №1226/2021г. на ВКС, I т.о; Определение № 163 от 13.06.2016г. по ч. гр. д. №2266/2016г. на ВКС, I г.о., Определение № 291 от 22.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1459/2020 г. на ВКС, четвърто г.о., Определение № 201 от 30.05.2022 г. по ч. гр. д. №532/2022г. на ВКС, III г. о. и др./ за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 от ЗА е достатъчно по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. Непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 от ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. В случая по делото не са били представени доказателства между ответника по частната жалба Л. И. Н. и упълномощената да я представлява адв. И. А. да е било договорено заплащане на адвокатско възнаграждение за производството по частната жалба, като в представения по делото отговор на същата се съдържа изявление, че ответникът не е в състояние да заплати адвокатски възнаграждение по нея, поради което адвокатът му е предоставил безплатна правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, като е направено искане за присъждане на такова на основание чл.38, ал.2 от ЗА. При това положение и при липсата на данни, опровергаващи отразеното в отговора, и след като насрещната страна следва да понесе съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК отговорността за разноските по делото, се налага изводът, че са били налице условията на чл.38, ал.2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ. Изложените в молбата твърдения, че Л. И. Н. е заплатила на адв. И. А. адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1700 лв., както и че същата имала наличности по банковите си сметки, са без значение за приложението на разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА. В хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 адвокатът има право на самостоятелна преценка дали клиентът му е материално затруднено лице и дали да му предостави безплатна правна помощ. В случай, че реши да предостави такава, същият действа на свой риск, тъй като може да претендира възнаграждение от противната страна само при положителен за клиента изход на производството. Предвид горното обстоятелството дали страната, на която е била предоставена безплатна правна помощ, е действително материално затруднена не е от значение за възникване на правото на адвоката на възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. По така изложените съображения искането за изменение на определение №1683 от 03.04.2025г. в частта му за разноските следва да се остави без уважение. Неоснователно е искането на ответната страна по молбата за присъждане на разноски в производството по чл. 248 ГПК. Определението по чл. 248 ГПК не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските. Поради това изходът от производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл. 248 ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт (определение № 80 от 10.01.2025 г. по ч. т. д. № 1913/2024 г., I т.о. и цитираната в него практика). Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,