Определение № 1237 от 07.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2628/2022 г.

Образувано е по касационни жалби на Л. Л. П., М. Г. К.-П. и „Банка ДСК“ ЕАД срещу въззивно решение № 440/24.06.2022 г. по в. т. д. № 1062/2021 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 264 915/2021 г. по гр. д. № 11 526/2020 г. на Софийски градски съд и отхвърлени предявените от банката установителни искове за признаване наличието на солидарна отговорност относно задължение в размер 18 957, 94 евро - договорна лихва за периода 16.06.2013 г. – 04.11.2015 г., за което задължение е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 802/2020 г. на Софийски районен съд, и потвърдено същото решение в останалата му част, с която е признато, че П. дължат на банката при условия на солидарност сума в размер на 95 837, 69 евро - главница по договор за ипотечен кредит от 30.10.2008 г. и анекси към него, ведно със законната лихва, както и разноски. Предмет на исковото производство са предявени от „Банка ДСК“ ЕАД срещу Л. Л. П. и М. Г. К.-П. искове по чл. 422 ГПК за установяване наличието на солидарно задължение в тежест на ответниците за заплащане на сума в размер 95 837, 69 евро, представляваща неиздължена главница по договор за ипотечен кредит от 30.10.2008 г., анекс № 1 от 23.06.2009 г., анекс № 2 от 19.11.2010 г., анекс № 3 от 26.10.2011 г., анекс № 4 от 13.12.2011 г., анекс № 5 от 26.09.2012 г. и анекс № 6 от 11.10.2012 г., сумата 52 012, 91 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. - 02.01.2020 г., санкционна лихва в размер на 709, 34 евро за периода 28.08.2013 г. - 02.01.2020 г., и сума в размер на 159, 73 евро - обезщетение за забава за периода 03.01.2020 г. - 08.01.2020 г., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 28.01.2020 г. по ч.гр.дело № 802/20 г. по описа на Софийски районен съд. С решението си съставът на СГС е приел, че част от договорната лихва е погасена по давност, а друга в размер на 18 957, 94 евро е дължима за периода 04.11.2015 г. – 0 9 .01.2020 г., тъй като не е изтекъл петгодишен давностен срок. В същото време в диспозитива на решението е признал за установено, че ответниците П. дължат на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 95 837, 69 евро главница и 18 957, 94 евро договорна лихва за периода 16.06.2013 г. – 04.11.2015 г., съответно е отхвърлил иска за разликата между претендирания размер на договорната лихва от 52 012, 91 лв. за периода 16.06.2013 г. – 0 2 .01.2020 г. и признатия за дължим от 18 957, 94 евро за периода 16.06.2013 г. – 04.11.2015 г. При произнасянето си по делото настоящият състав констатира, че в решение № 264 915/2021 г. по гр. д. № 11 526/2020 г. на Софийски градски съд е допусната очевидна фактическа грешка при посочване на периода, за който е призната дължимост на договорна лихва, която е повлияла върху предмета на въззивното производство. Осъществяването на инстанционен контрол по настоящото дело е обусловено от провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК по отношение на първоинстанционното решение. Ето защо, делото следва да бъде върнато на Софийски градски съд за отстраняване на констатираната грешка. С тези мотиви съставът на първо търговско отделение на ВКС