Определение № 50407 от 09.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1186/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 23138/20.12.2021 г. на Н. Б. Р.-М. и Е. П. М., чрез адв.Н. В., срещу въззивно определение № 3138/29.11.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 3384/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.08.2021 г. по гр. д. № 14412/2020 г. на Софийския градски съд за връщане като нередовна на подадената от Й. Б. К. искова молба и производството по делото. В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и се моли за неговата отмяна. Към частната касационна жалба е приложено изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, депозирано от Й. Б. К., представляван от адв.Н. В.. С определение № 132/07.04.2022 г. производството по гр. д. № 1186/2022 г. е прекратено и делото е върнато на Софийския апелативен съд за предприемане на следващите се действия по надлежното администриране на частната жалба, като се дадат указания на подателите на частната жалба и изложението да уточнят кой от тях обжалва определението на въззивния съд, респ. в зависимост от това да се отстранят нередовностите в частната жалба и и изложението към нея. С молба вх. № 11152/19.05.2022 г. Н. Р.-М. и Е. М., представлявани от адв. Н. В., са представили подписано от тях изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към подадената частна касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след проверка допустимостта на частната касационна жалба приема следното: Частната касационна жалба на Н. Р.-М. и Е. М. следва да бъде оставена без разглеждане като подадена от лица, които не са конституирани като страни по делото, по което е постановено обжалваното определение. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Й. Б. К. срещу „Банка ДСК“ ЕАД. С множество разпореждания на съда исковата молба е оставяна без движение с указания за надлежните страни (за предявяване на искове и срещу настоящите жалбоподатели), които задължително следва да участват, но ищецът не е изпълнил дадените указания. Поради това, исковата молба е върната като нередовна и производството пред СГС е прекратено преди осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, посочвайки, че непредявяването на иска срещу всички задължителни другари, е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и при неотстраняването й производството подлежи на прекратяване. При тези данни, тъй като настоящите жалбоподатели Н. Р.-М. и Е. М. не са били конституирани за участие като страни по делото, същите не са и процесуално легитимирани да обжалват въззивното определение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение