Определение № 57 от 11.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3917/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1440 от 09.02.2016 г., подадена от Ц. Н. П., в качеството му на управител на [фирма], [населено място] срещу определение № 259 от 04.07.2014 г. на Върховния касационен съд, II г.о., постановено по ч.гр.д. № 3917/2014 г. по описа на съда, с което настоящият съдебен състав е оставил без разглеждане частна касационна жалба вх.№22232/24.02.2014г., подадена от [фирма] против определение №21971/20.11.2013г. на Софийски градски съд, Т.О., VІ-2 състав, постановено по ч.гр.д.№14859/2013г. по описа на същия съд. Частната жалба е подадена против определение, което подлежи на инстанционен контрол, но същата е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън едноседмичния срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК. Видно от обратните отрязъци на съобщения /л.50-55 от ч.гр.д.№3917/2014г./ обжалваното определение е връчено на 11.02.2015г. чрез залепване на уведомление. В срока на уведомлението не се е явил представител да дружеството за получаване на съобщението, от което следва, че срокът за обжалване е изтекъл на 26.02.2015г., докато частната жалба е подадена по пощата на 09.02.2016г., поради което същата следва да бъде върната като просрочена. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение