Решение № 14713 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2505/2013 г.

Решение № 14713 от 8.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2505/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Станислав Георгиев Иванов от гр. Хасково, ул. "Добруджа" № 10 против Решение № 1906/3.08.2012 г., постановено по адм. д. № 1335/2012 г. по описа на Административен съд-Пловдив, I отделение, III състав. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Станислав Георгиев Иванов против ревизионен акт (РА) № 161103102/23.11.2011 г., издаден от ст. инспектор по приходите в ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 291/15.03.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба, както и в представените на 18.10.2013 г. писмени бележки касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно при определянето на данъчната основа не са ценени събраните доказателства за получен заем от Румен Гайтански-Юнг, както и че не е изяснен размерът и периодичността на доходите на касатора в Германия. Иска отмяна на съдебното решение, алтернативно връщане на делото на административния съд за ново разглеждане, поради непълнота на доказателствата. Към писмените бележки е приложено адвокатско пълномощно. Не се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът - Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП (с предходно наименование ДД "Обжалване и управление на изпълнението"), редовно призован не се явява. В подробни писмени бележки процесуалният му представител юриск. Левова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че договорът заем, сключен през 2005 г. от РЛ е съставен за целите на ревизионното производство, тъй като Иванов на посочената дата 10.03.2005 г. не е бил в страната, както и че този договор не е представен в хода на извършената проверка на ревизираното лице (РЛ), за периода от 2003 г. до 2007 г., документирана с протокол № 1019649/31.08.2010 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт, с който за данъчен период 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. на ревизираното лице е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 14 899. 90 лева и лихви в размер на 8 429.27 лева. В хода на ревизионното производство е прието, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което са предприети действия за облагане по аналог на физическото лице, за което е изпратено уведомление на същото. С ревизионният акт, потвърден с решението на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив са определени за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 14 899. 90 лева и съответни лихви за просрочие в размер на 8 429.27 лева. С обжалваното съдебно решение административният съд е приел, че са били налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, даващи основание за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Възприел е принципно фактическите и правните констатации и изводи на приходните органи. Съдът е счел, че събраните доказателства в хода на ревизионното производство и на съдебното производство не са достатъчни, за да оборят презумптивната вярност на фактическите констатации по ревизионния акт, уредена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Приел, че основният спор по делото касае приходната част на паричния баланс на лицето досежно липсата или наличието на получен от него заем. Съдът е приел, че липсват годни доказателства, удостоверяващи предоставяне в заем на жалбоподателя на сумата от 200 000 лева, на твърдяната дата 10.03.2005 г. Приел е, че от справката на ОД на МВР с рег. № 2843/2.02.2009 г., неоспорена по делото, се установява, че Станислав Иванов е напуснал страната на 6.01.2005 г. през ГКПП Аерогара София и се е завърнало в страната на 22.03.2005 г. отново през ГКПП Аерогара София. Поради което съдът е приел за недоказана, както датата на сключването на договора за заем, така и обстоятелството, че жалбоподателят е получил сумата от 200 000 лева и то под форма на заемни средства, предоставени му по силата на договор за заем от 10.03.2005 г. от Румен Гайтански. Касационните оплаквания се свеждат до изводите на съда по спорните въпроси - налице ли са основанията по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, получени ли са от РЛ заемни средства и приходи от трудова дейност в Германия в размер, достатъчен за опровергаване фактическите констатации на приходните органи, ползващи се с презумптивна сила, относно недоказания произход на средствата за извършени разходи и оттам на основание за облагане с данък на тези средства. Касационният съд намира за законосъобразни и обосновани изводите на съда относно законосъобразността на действията на приходните органи при провеждане на ревизията и във връзка с наличието на предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършеното облагане по аналог, въз основа на събраните доказателствата, вкл. присъединените с протокол № 1112254/14.06.2011 г., събрани в хода на предходното ревизионно производство и тези по извършена проверка, приключила с Протокол № 1019649/31.08.2010 г. Липсата на несъмнени данни за произхода на средствата за разходи на лицето, вкл. за доходи от трудова дейност на РЛ в Германия и за получен заем през 2005 г. предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. По съществото на спора, от значение е дали физическото лице Станислав Иванов е имало за ревизирания период приходи в същия или по-голям размер от направените разходи. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е посочил, че в тежест на ревизираното лице е да установи, при условията на пълно доказване, че е получило такива приходи (вкл. заемни средства и приходи от трудова дейност), че е имало имуществена и/или финансова възможност да разполага със суми в размерите, съответстващи на направените разходи. Освен общият принцип в процеса за тежестта за установяване на положителни факти, ползващи страната, която твърди настъпването им, се съобразява, при наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите констатации в РА. В случая твърдението на ревизираното лице е за получен приход предвид получен заем. Твърди се получаване на заем от физическото лице Румен Гайтански - Юнг. Във връзка с твърдението е представен писмен договор от 10.03.2005 г. по силата на който жалбоподателя е заемател на сума в размер на 200 000 лева, която сума съгласно договора е предадена в брой на датата на подписване на договора за заем. Приети са и доказателства, че заемодателят Гайтански е разполагал с парични средства, позволяващи му да предостави в заем сумата от 200 000 лева. Съдът е приел, че не може да се установи реално предаване на заемната сума. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на изводите на съда досежно непризнаване на получен заем през 2005 г. от Румен Гайтански. От събраните доказателства не се установява кога въпросните средства са били реално предадени на РЛ, предвид че на 10.03.2005 г., РЛ не е било в страната, като и че при извършената проверка от приходните органи за периода 2003-2007 г., предшестваща процесната ревизия РЛ не е представило процесният договор за наем. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на изводите на съда досежно непризнаване на разликата между декларираните доходи от трудова дейност в Германия в размер на 24 060 и признатите в размер на 7000 евро (13690.81 лева), поради непредставяне на каквито и да са доказателства, удостоверяващи получени приходи от трудова дейност на РЛ. При тези обстоятелства, не може да се приеме че, фактическите констатации на приходните органи са оборени при условията на пълно доказване. Поради гореизложеното съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед заявеното искане от процесуалния представител на ответника, на последния следва да бъде присъдена сума от 917 лева. - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение