Определение № 2766 от 06.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1082/2025 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Касационният жалбоподател А. Д. А. чрез адв. Михаел Любомиров е изложил съображения за неправилно определяне на дължимите разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 9 700 лв. от ответника по касационната жалба „Ново финанс“ ООД, на представляващия го адвокат. Счита, че съдът следва да съобрази правната и фактическа сложност по делото, както и действие на решение С-438/22 г. на СЕС. Моли да се измени определението в частта за разноските, като възнаграждението се намали до размера, отразяващ правната и фактическа сложност на делото. Ответникът по молбата и ответник по касационната жалба, „Ново финанс“ ООД оспорва искането за изменение на определението в частта за разноските. Счита, че не е направено своевременно възражението, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Излага съображения, че липсва автоматично намаляване на адвокатското възнаграждение и с оглед разясненията в посоченото решение на СЕС, следва да се вземат предвид всички обстоятелства – правната и фактическа сложност по делото, материалният интерес, значението на определението по чл. 288 от ГПК за влизане в сила на решението на въззивния съд. Моли да се остави без уважение искането на молителя. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 1115 от 15.04.2026 г. съдът се е произнесъл по реда на чл. 288 от ГПК по касационните жалби на А. Д. А. и Д. Д. А.. С това определение, при определяне отговорността за разноски за производството по посочения ред, са осъдени касационните жалбоподатели А. Д. А., молител в настоящето производство и Д. Д. А. да заплатят сумата от 9 700 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Ново финанс“ ООД. Молбата е подадена на 21.04.2026 г., следователно е искането, на основание чл. 248 от ГПК, е предявено в срока, предвиден в чл. 248 от ГПК. Съгласно трайната практика на ВКС, когато в касационното производство е депозиран отговор на касационната жалба, изготвен от адвокат, към който са представени и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, касационният жалбоподател има право да оспори доказателствата за сторените разноски и да направи възражение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. За да приеме, че не е преклудирано правото да се направи това възражение, ВКС в множество определения е разяснил, че с оглед на правната уредба на касационното производство и предвидения ред за произнася – чл. 288 от ГПК, в закрито съдебно заседание, касационният жалбоподател не би могъл да се запознае с представените доказателства и да оспори същите, респ. да изрази изрично възражение за прекомерност, преди постановяване акта на съда. Едва след това, с оглед правната уредба на производството по чл. 288 от ГПК, ответникът по касационната жалба се запознава с доказателствата за разноски, представени с касационната жалба. Случаят е именно такъв и не може да се приеме, че е преклудирано правото на възражение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. В настоящия случай съдът е приел, че са сторени разноски от ответника по касационната жалба, в размер на 9 700 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед направеното възражение за прекомерност следва да се отчете, че в случая липсва особена правна и фактическа сложност на спора. Налице е синтез на спора между страните пред касационната инстанция и не е осъществена защита, извън вече изложената в хода на производството доводи и възражения. Настоящият съдебен състав взема предвид и обжалвания материален интерес, като преценява, че заплатеното адвокатско възнаграждение и процентно е в голям размер (обжалван интерес от 67 377,94 лв.). По изложените съображения намира, че доводите на молителя са основателни. При намаляване на възнаграждението съдът съобразява действието на решение С-438/22 г. на СЕС и с оглед същото липсата на приложение на минималните размери, предвидени в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения. С оглед нормата на чл. 36 от ЗАдв. следва да се приеме, че справедливото възнаграждение следва да се намали до размер от 2000 лв. По изложените съображения следва да се измени определението на ВКС в частта за разноските, като се отмени за разликата над 2000 лв., с равностойност 1 022,58 евро до присъдения размер от 9 700 лв. Така мотивиран ВКС