Решение № 93 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2907/2013 г.

Решение № 93 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2907/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. В. С. и Ю. П. С. срещу решение № 753 от 15.04.2013 г. на Софийски апелативен съд по т. д. № 4501/2012 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Пернишки окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от страна на синдика на [фирма] в несъстоятелност иск с правно основание чл. 647, т. 7 ТЗ /изм. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г./ за обявяване за недействителен спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник на договор за покупко-продажба на недвижими имоти по н. а. № 30, т. III, рег. № 8283, н. д. № 406 от 15.12.2008 г., с която последният се е разпоредил със свое имущество в полза на касаторите, доколкото същата уврежда кредиторите и страна по нея е свързано с длъжника лице. Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска. Ответната страна в отговор на касационната жалба, изразява становище, че същата не следва да се допуска до касационно обжалване, а по същество е неоснователна . С определение, постановено по реда на чл. 288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обуславящите изхода на делото два правни въпроса: за приложимия закон и правната квалификация на спора при настъпила законодателна промяна преди даване ход на устните състезания във въззивната инстанция, при положение че е придадено действие на тази промяна и за заварени производства и за допустимостта на иска по чл. 647 ТЗ, когато предмет на атакуваната разпоредителна сделка е право на строеж и същото вече не съществува, поради това, че това право е вече упражнено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл. 290 и следващите от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че са налице елементите на фактическия състав на спорното право, основано на правната разпоредба на чл. чл. 647, т. 7 ТЗ /в редакцията до изм. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г./: атакуваната сделка е извършена в двугодишен срок преди откриване на производството по несъстоятелност на [фирма] -08.04.2010 г., същата уврежда кредиторите на масата на несъстоятелността, тъй като е продадена на цена от 80 500 лева, при пазарна цена към датата на разпореждането от 177 300 лева и дружеството-продавач, тогава с наименование [фирма] представлявано от управителя Ю. В. Г. и М. В. С. са свързани лица по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ТЗ, тъй като управителят е брат на купувача М. В. С.. Приел е, че обстоятелството, че съпругът на ответника М. В. С. е конституиран като ответник след изтичането на едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ не води до недопустимост на иска, тъй като предявяването в срок по отношение на първия ответник е общ факт който обвързва и по-късно конституирания задължителен необходим другар в процеса, а освен това, поправената ИМ се счита за редовна от деня на подаването. Относно правните въпроси от значение за изхода на спора: Със ЗИДТЗ /обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г. /, § 9 е изменен ТЗ и в частта, уреждаща правото на отменителни искове в чл. 647, ал. 1 ТЗ като в т. 6 относно сделка увреждаща кредиторите по несъстоятелността, по която страна е свързано с длъжника лице, законодателят е въвел изискването сделката да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, вместо двугодишен срок преди откриване на самото производство, каквато е била редакцията на закона до последното изменение- чл. 647, ал. 1, т. 7 ТЗ. Съгласно § 14 от ПЗР на ЗИДТЗ /обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г. / новата разпоредба се прилага и за заварените производства по искове за попълване масата на несъстоятелността. Следователно, след като към датата на провеждане на открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания/ 27.03.2013 г./ е налице действаща нова правна норма, приложима към спора, то въззивният съд е следвало да квалифицира и разгледа спора, съобразно с тази нова редакция на закона, при положение, че законодателят изрично е предвидил действието й за заварени случаи и висящи дела. Относно втория въпрос, по който е допуснато касационно обжалване: за допустимостта на отменителните искове по чл. 647 ТЗ, когато предмет на атакуваната разпоредителна сделка е право на строеж и същото вече не съществува, поради това, че е осъществен самият строеж: Отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжник на определени правни сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави хипотези. С тези, конститутивни по своя характер искове, правното положение настъпило като последица от атакуваните сделки се възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното извършване и следователно всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание- аргумент от чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД. При положение, че подлежащата на връщане вещ, респ. вещното право върху нея не съществува, поради това, че получилият това право по отменената сделка междувременно я е отчуждил или изразходвал той дължи онова, от което се е възползвал- чл. 57, ал. 2, предложение последно от ЗЗД. Следователно когато правото на строеж не съществува към датата на предявяване на иска по чл. 647 ТЗ, тъй като същото е надлежно упражнено/ за правното съдържание на това понятие и съответните последици от това-ТР № 1/4.05.2012 г. по т. д. 1/11 на ОСГК на ВКС/, то приобретателят по относително недействителната сделка ще дължи онова, от което се е възползвал-т. е. стойността на правото на строеж, от което се възползвал чрез упражняването му. Това притезателно право ще се осъществи посредством осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, който е обусловен от изхода по спора по отменителния иск по чл. 647 ТЗ. Именно от тук произтича и правният интерес от воденето на иск по чл. 647 ТЗ за относителна недействителност на сделка с предмет отчуждаване на право на строеж, което е било упражнено към датата на предявяване на отменителния иск и такъв иск се явява допустим. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Сделката предмет на настоящия иск е сключена на 15.12.2008 г. По изложените вече по-горе съображения приложимо спрямо нея е правилото на чл. 647, ал. 1 ТЗ, т. 6 в новата редакция /обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г./, относно сделка увреждаща кредиторите по несъстоятелността, по която страна е свързано с длъжника лице. По отношение на срока законодателят е въвел изискването последната да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност, вместо двугодишен срок преди откриване на такова производство, каквато е била редакцията на закона до последното изменение- чл. 647, ал. 1, т. 7 ТЗ. По делото липсват доказателства за това, кога е предявена в съда молбата по чл. 625 ТЗ по отношение на [фирма]-гр. П.. Независимо от това, дали изясняването на този факт би се отразил на крайния резултат по спора за него е следвало да се съберат доказателства, с оглед новата правна уредба и съблюдаването правото на защита на страните. При липса на инициатива на страните, това е следвало да се извърши служебно от съда, доколкото тези доказателства се отнасят до приложението на императивна материалноправна норма- чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ /ред ДВ от 28.02.2013 г./ В тази насока е задължителната практика на ВКС-ТР № 1/2013 по въпросите на въззивното производство. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и делото да се върне на въззивния съд за извършване на нови процесуални действия във връзка с дадените по-горе указания . Разноски в настоящото производство пред ВКС не се присъждат, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение