Допълнително решение № 88 от 04.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 520/2012 г.

Производството е с правно основание чл.250 от ГПК. Образувано е въз основа на постъпилата молба от адвокат Т. - в качеството й на процесуален представител на В. Г. В. от [населено място] /касатор по гр.д.№520/12г.на ВКС/ с искане да бъде допълнено постановеното от решение № 397 от 14.12.12г.,като съдът приеме за уста-новено,че В. В. не дължи на [фирма] и обезще-тение за забава в размер на 1 008.94лв.,както и да се произнесе по разпределението на дължимите разноски,съобразно изхода от делото. За постъпилата молба – с оглед изискването на чл.250 ал.2 от ГПК- противната страна е била уведомена на 27.02.13г.чрез процесуален представител и в предоставения срок не се е възползвала от възможността да изрази становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Със свое решение № 397 от 14.12.12г – след като е допуснал касационно обжалване на целия въззивен акт – ВКС е отменил решение № 624 от 31.01.12г.по в.гр.д.№ 6890/11г.на СГС в отменителната му част и вместо това е постановил друго,с което е отхвърлил /като погасен по давност/ предявения от [фирма] иск за приемане на установено,че В. Г. В. дължи на основание чл.415,във вр.с чл.124 ал.1 от ГПК сумата над 4 339.34лв.до 662.46лв.,за периода м.11.01г.-м.07.08г., представляваща незаплатена цена за топлинна енергия за битови нужди за апартамент,находящ се в [населено място] [улица] вх.1 ап.6 абонатен № 24250,ведно със законната лихва и е оставил в сила въззивния акт в потвърдителната му част за уважаване на иска до 4 339.34лв. В така постановения от касационната инстанция акт е налице произнасяне само по главницата.Няма произнасяне по направеното в касационната жалба искане за отхвърляне на иска досежно присъденото от СРС и потвърдено като дължимо от въззивната инстанция обезщетение за забава за периода 23.10.05г.-23.10.08г. в размер на 1 008.94лв. В тази част решението на първата инстанция не е влязло в сила, защото е било обжалвано от ответника с подадените от него въззивна и касационна жалби. Липсата на произнасяне по цялото искане на страната от касационната инстанция е основание съгласно чл.250 от ГПК за постановяване на допълнителен акт досежно присъденото обезщетение за забава за посочения период. Тезата на молителя е,че обезщетение за забава не се дължи,защото [фирма] не била доказала влизането в сила на Общите си условия,на които се е позовала за определяне на падежа на вземанията си за главницата,представляваща цена на използваната от ответника топлинна енергия. На това основание според молителя падежът следва да се определи - не въз основа на тези Общи условия,а по общия ред на ЗЗД – от поканата, каквато се явява предявяването на 23.10.08г. на главницата пред съда. Според настоящият съдебен състав тази теза е неоснователна.За да присъди главницата в горепосочения размер,като незаплатена цена за топлинна енергия за битови нужди за процесния апартамент, касационната инстанция е възприела изводите на първата и на въззивната за влизане в сила и за приложимост на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на потребителите в [населено място]. След като съдът е възприел тези правила за главницата,няма как да направи различен правен извод за претенцията по чл.86 от ЗЗД /приемайки за недоказан факта на влизане в сила на Общите условия/. Съгласно чл.32 ал.1 от тях - купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на периода,за който се отнасят, поради което с изтичане на месеца,задължението става изискуемо. На това основание обезщетението за забава от 1 008.94лв./освен в частта,в която е погасено по давност за сумата над 1 008.94лв. до претнедираните по делото 3 134.95лв./ е дължимо и следва да бъде присъдено. С оглед гореизложеното – диспозитива на постановеното решение № 397 от 14.12.12г по гр.д.№ 520/12г.на ВКС в частта :”потвърждава въззивно решение № 624 от 31.01.12г.по в.гр.д.№ 6890/11г.на СГС в частта, с която е потвърдено решение № І-47-143 от 4.01.11г.по гр.д.№ 8780/09г.на Софийски районен съд като е уважен иска за главницата до размер на 4 339.34лв.” следва да се допълни с: „както и с която е отхвърлен иска за сумата от 1008.94лв. до 3 134.95г.-обезщетение за забава за периода 1.02.02г.-29.09.08г.като погасено по давност”. Относно разноските: Съгласно чл.78 от ГПК – страната има право да получи направените по делото разноски съобразно уважената/отхвърлената/ част от иска. Искането за присъждане на такива от ответника по делото е направено своевременно/с касационната жалба,като е приложен и списък на разноските пред касационната инстанция/,но по това искане съдът не се е произнесъл. При тези факти,искането за допълване на решението се явява основателно.Общият размер на удостоверените като направени от В. Г. В. разноски е 1 500лв./от които за адвокатско възнаграж-дение: 400лв.пред първата инстанция по договор от 30.09.09г., 100лв.-пред въззивнната по договор от 14.09.11г. и 300лв.-пред касационната по договор от 7.02.12г., 250лв.за държавни такси,от които 120лв.за въззивната и 150 за касационната и 450лв.-за експертизи/. От тях трябва да се присъди съобразно отхвърлената част от иска сумата от 800лв. /Предявеният иск е бил за 11 350лв.,а е отхвърлен за 6000лв./ Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение