Определение № 44 от 01.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 356/2012 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане № 314 от 14. 02. 2012 год., постановено от съдия-докладчика по НАХД № 371 / 12 год. по описа на Районен съд – гр. Варна, с което е било прекратено съдебното производство по делото и същото изпратено на ВКС, за определяне на друг еднакъв по степен съд /Районен съд – гр. София/, който да го разгледа. Видно от материалите по делото, с постановление от 03. 01. 2012 год., на прокурор от Районна прокуратура - гр. София, е депозирано предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обв. Р. Б. С. за извършено от нея престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, с приложение на чл. 78а от НК. Било образувано НАХД № 193 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр. София, като с разпореждане от 20. 01. 2012 год., съдебното производство по делото било прекратено, а същото изпратено по подсъдност на Районен съд – гр. Варна, съобразно разпоредбата на чл. 36 от НПК. Горепосоченото разпореждане на съдия-докладчика по НАХД № 371 / 12 год. по описа на Районен съд – гр. Варна е мотивирано с обстоятелството, че обвиняемата и експертите изготвили съдебно-графологическите експертизи 1живеят в [населено място]. Писменото становище на представителя на Върховна касационна прокуратура е за липса на предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази гореизложеното и след проверка на относимите обстоятелства, намира искането на Районен съд – гр. Варна за неоснователно. Това е така защото, Върховният касационен съд може да промени местната подсъдност по наказателно дело, само ако броят на обвиняемите и свидетелите с местоживеене в района на друг равен по степен съд на този който е компетентен съобразно чл. 36 от НПК, е значителен. Изискването на нормата на чл. 43, т. 1 от НПК предполага значителен сам по себе си брой, на посочените участници в процеса, които да живеят в района на друг равен по степен съд, т.е., тези лица следва да бъдат с относително голям брой. В настоящият случай обаче, тъй като се касае до производство по реда на глава 28-ма от НПК, въпроса за лицата посочени в приложението към постановлението на прокурора, или заключителното постановление на разследващия полицай, не е относим към горната хипотеза. Това е така защото, законодателят в разпоредбата на чл. 378, ал. 1 от НПК е посочил изрично, че за разглеждане на дело по реда на глава 28-ма от НПК се призовават прокурорът и обвиняемият, като неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото. Конкретният случай не сочи на необходимост от намеса на ВКС съобразно разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, поради липса на предпоставка за значителна процесуална икономия по призоваване на страни и участници и обезпечаване на бързината на производството, обстоятелство, което води до неоснователност на искането на Районен съд – гр. Варна. Воден от горното и на основание чл. 44, ал. 1 във вр. с чл. 43, т. 1 от НПК, Върховния касационен съд, първо наказателно отделение