Решение № 5778 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3101/2013 г.

Решение № 5778 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3101/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на министъра на земеделието и горите и дружеството "Елка" ЕООД, със седалище град Хасково, подадени против Решение № 16093 от 17.12.2012 г. по адм. дело № 7853/2011 г. по описа на Върховният административен съд, четвърто отделение, с което е отменена заповед № РД 46-1377 от 22.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отменена заповед № УЗ-00-136 от 28.10.1992 г. на министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно изложените в съдебното решение мотиви. В касационната жалба, подадена от "Елка" ЕООД се излагат конкретни възражения относно правилността на съдебното решение, касаещи спазването на съдопроизводствените правила, постановяването му при неправилно приложен материален закон и необоснованост на правните изводи. Касационната жалба на министъра на земеделието и горите по съществото си е бланкетна, тъй като изложените в нея аргументи касаят законосъобразността на негова заповед № РД 46-1506 от 25.11.2008 г. Възражения относно правилността на обжалваното съдебно решение, с което е упражнен съдебен контрол за законосъобразност на заповед № РД 46-1377 от 22.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните, не се поддържат. Ответната страна - Института по почвознание "Никола Пушкаров", представляван от адв. Христова, оспорва възраженията на касаторите. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно като съобразено с установените по делото факти и приложим материален закон. Заинтересованите страни - Динко Бочев Янев, представляван от адв. Чилингиров, и Селскостопанска академия - София, оспорват касационните жалби, респ. поддържат правилността на обжалваното съдебно решение. Заинтересованата страна - Атанас Тенчев Христозов не е взема отношение по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа, че касационните жалби са неоснователни по подробно изложени съображения в хода на делото по същество. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС, по жалба на Институт по почвознание "Никола Пушкаров" е отменил заповед № РД 46-1377 от 22.10.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отменена заповед № УЗ-00-136 от 28.10.1992 г. на министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно изложените в съдебното решение мотиви. Съдът е приел, че по делото не е установено от страна на административния орган нито наличието на отпаднала нужда от ползването на процесните земеделски земи, нито нарушения при ползването им от страна на ползвателя, каквото доказване предполага нормата на чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че по силата на сключеният договор за съвместна дейност от 01.09.2005 г. Института по почвознание "Н. Пушкаров" от една страна не е предоставил изцяло предоставената му за ползване земеделска земя на други трети лица, а от друга - участва в ползването й със своя дял и принос в общата стопанска и проектна дейност. При тази установеност е извел извод, че нарушение в ползването на земята по смисъла на чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ чрез предоставянето й на трети лица не е налице. По отношение отпадналата нужда от ползването на предоставените за ползване на Института 120 декара земеделска земя, съдът е установил, че този въпрос не е изследван от административния орган, за да се приеме, че е налице първата хипотеза на ал. 7 на чл. 47 ППЗСПЗЗ за отмяна на заповедта поради отпадане на нуждата за ползване на земеделска земя от държавния поземлен фонд. Съдът е приел, че доводите на страните и доказателствата, свързани със замяната на процесните земи от държавния поземлен фонд със земи собственост на "Елка" ООД, както и разделянето на имот № 059001 на други два отделни имота - № 059003 и № 059004, са въпроси стоящи извън предмета на спора по делото, поради което са неотносими и не следва да се обсъждат. Решението е правилно като настоящия петчленен състав при Първа колегия на ВАС напълно споделя изложените в обжалваното решение мотиви. Както бе посочено по-горе, касационните възражения на министъра на земеделието и горите са бланкетни по своето естество, като обосновани с аргументи некореспондиращи с предмета на делото, поради което същите не следва да бъдат и обсъждани от настоящата инстанция. Що се касае до възраженията на "Елка" ЕООД, то същите са неоснователни. Съдът правилно и съобразно правилото на чл. 170 АПК е разпределил доказателствената тежест между страните. Наличието на нарушение в ползването на земеделската земя, допуснато от страна на ползвателя, следва да бъде установено по надлежен начин от този, който твърди, че нарушението е осъществено. Противно на правилата за доказване е да се приеме, че набеденото в нарушение лице, носи доказателствената тежест да установи, че не е извършило нарушението. В тази връзка, съдът правилно е разгледал фактите и е посочил, че административния орган не е доказал предпоставките по чл. 47, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Възраженията, че съдът не е съобразил наличието на симулация в отношенията между Института по почвознание и лицата Динко Янев и Анастас Христозов, са некоректни. Симулацията в отношенията не е доказана, поради което не може да се извежда аргумент за наличие на прикрити отношения при ползването на процесните земи. Неоснователно е и възражението, че съдът е осъществил контрол върху целесъобразността на заповедта. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение въпросът за целесъобразността на акта въобще не е обсъждан. Претенциите за присъждане на понесените по делото разноски са неоснователни, тъй като не е представен списък на такива, съгласно изискванията на чл. 80 от ГПК, приложим субсидиарно в административния процес. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав