Определение № 4 от 04.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 832/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Д. М., съд. Адрес: [населено място] срещу определение № 735/26.11.2012г., постановено по ч.т.д.№ 688/12г. от ВКС, І т.о., с което оставена без разглеждане частната й жалба против разпореждане от 15.08.12г. по пр.вх.№ 8053/12г. на Софийския апелативен съд за оставяне без уважение на молба за освобождаване от внасянето на държавна такса по въззивна жалба. Частната жалбоподателка поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че жалбоподателката е узнала за атакуваното разпореждане на 17.09.2012г., поради което подадената на 24.10.2012г. частна жалба е просрочена съгласно чл.275, ал.1 ГПК. Определението е правилно. Съгласно чл.275, ал.1 ГПК срокът за обжалване на постановени от съда определения и разпореждания тече от датата на съобщаването им. В случая, съобщението за разпореждането на съда, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от внасянето на държавна такса, е редовно връчено на 17.09.2012г. Действително, с молба от 25.09.2012г. частната жалбоподателка е поискала от съда да отмени определението си съгласно чл.253 ГПК, по която съдът се е произнесъл с разпореждане на 08.10.2012г. Това разпореждане не е от категорията на обжалваемите актове на съда, поради което за съда на съществува задължението да го връчва на страната съгласно чл.7, ал.2 ГПК. Подаването на молба по чл.253 ГПК не спира течението на срока за обжалване, поради което частната жалба против разпореждането от 15.08.2012г., съобщено на 17.09.2012г., е просрочена и законосъобразно е оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд