Определение № 10177 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8526/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Х. А. Ш., гражданин на Сирия, чрез пълномощник адв. А. Попова, против определение № 17361 от 05.05.2026г., постановено по адм. дело № 4073/2026 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на чуждия гражданин срещу решение № 28-ОК/23.02.2026г. на интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) и е прекратено производството по делото. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като се твърди, че жалбата срещу акта на интервюиращия орган е подадена в преклузивния 7-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), в подкрепа на което се представят и съответните доказателства – товарителница № 5300751152955, електронно заявление от 20.03.2026г., както и справка от сайта на Еконт по номера на товарителницата. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна не взема становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е основателна, по следните съображения: С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд София-град е оставил без разглеждане жалбата на Х. А. Ш., гражданин на Сирия, срещу решение № 28-ОК/23.02.2026г. на интервюиращ орган към ДАБ-МС и е прекратил производството по делото, на основание чл. 159, т. 5 АПК. Приел е, че оспорваният акт е връчен на упълномощен представител на чужденеца на 13.03.2026г., което прави изпратената на 25.03.2026г., чрез куриер Еконт, жалба просрочена, подадена след изтичане на 7-дневния преклузивен срок, визиран в чл. 84, ал. 2 ЗУБ. Така постановеното определение е неправилно. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът, постановил обжалваното определение, е оставил без разглеждане жалбата като просрочена, без преди това да укаже на оспорващия необходимостта от ангажиране на доказателства за срочността й. В случай че съдът бе изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 171, ал. 5 АПК, оспорващият би представил доказателствата, които представя с частната жалба, за подаване на жалбата чрез куриер Еконт на 20.03.2026г., в срока по чл. 84, ал. 2 ЗУБ. Видно от представеното като доказателство електронно изявление, на 20.03.2026г. в офис на Еконт, офис 1203 София Плиска е предадена пратка с бар код 5300751152955 до получател Държавна агенция за бежанците, гр. София, кв. Овча купел 2, ул. Монтевидео 21а. Тази дата се потвърждава и от представената справка от сайта на Еконт по номера на товарителницата, а именно че пратката е пристигнала в офис-София Плиска на 20.03.2026г. в 19:49ч. Установява се също така, че поради два неуспешни опита за доставка на посочения адрес е извършено разпореждане за промяна на адреса на получателя и изпращане на пратката в Административен съд София-град. Приложеният към жалбата транспортен етикет за товарителница с бар код 5300751152955 и посочената в него дата – 25.03.2026г. не удостоверява първоначалната дата на изпращане на пратката, както погрешно е приел съдът, а удостоверява датата на пренасочването й на друг адрес поради неуспешна доставка. При тези данни следва извод, че жалбата е подадена в срока по чл. 84, ал. 2 ЗУБ, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,