Определение № 8253 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Х. (A. H.), гражданин на Ирак, чрез адв. И. Джелепов, АК - Хасково, против Определение № 24627 от 18.06.2026 г., постановено по адм. д. № 7348/ 2026 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 4536р ПАМ - 241 от 10.06.2026 г. на Началника на Гранично полицейско управление – Свиленград, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка „връщане до страната на произход" - Ирак. С частната жалба се настоява, че определението е неправилно. Твърди се, че същото е постановено, без да са събрани относимите към спора доказателства и без да е взето предвид, че разпореждането за допускане на предварително изпълнение не е надлежно мотивирано. Направени са искания и пред касационната инстанция да бъде събрана информация дали чужденецът е подал молба за предоставяне на международна закрила и има ли образувано по нея административно производство. Иска се от съда отмяна на обжалваното определение и отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта, алтернативно връщане на делото на първоинстанционния съд за събиране на необходимите доказателства, посочени в първоинстанционната жалба. Претендират се разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата с представен списък на разноските. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: Предмет на контрол в производството пред първоинстанционния съд е Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 4536р ПАМ - 241 от 10.06.2026 г. на Началника на Гранично полицейско управление – Свиленград, с която на чужденеца е наложена принудителна административна мярка „връщане до страната на произход" - Ирак. С обжалваното определение съдът в производство по чл. 60, ал. 5 АПК е отхвърлил жалбата на А. Х., гражданин на Ирак, роден на [дата]., срещу Разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 4536р ПАМ - 241 от 10.06.2026 г. на Началника на Гранично полицейско управление - Свиленград. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че допуснатото предварително изпълнение е мотивирано, като е счел, че мотивите се съдържат в административната преписка, а фактите по делото потвърждават като правилна преценката на органа, че съществува опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено, предвид установеното незаконно преминаване на лицето на българската граница, излагайки обстоятелствата по неговото залавяне. На следващо място, съдът е счел, че от жалбоподателя не са изложени конкретни вреди, до които би довело предварителното изпълнение на акта, а същевременно е направил извод, че подаването на молба за закрила не е основание за отмяна на допуснатото предварително изпълнение, като е посочил, че към момента на постановяване на определението липсват данни за такава молба. Определението е неправилно. Установените по делото обстоятелства, а именно незаконно преминаване през българската граница и липсата на данни за законност на пребиваването обуславят възможността адресатът на акта да осуети изпълнението му или сериозно да го затрудни. Предвид опасността от укриване, правилно е преценено от съда, че и двете предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК са налице, а при укриване на адресата изпълнението на мярката би станало невъзможно. Обжалваното пред първоинстанционния съд разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК е включено в заповед по чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 - за налагане на принудителна административна мярка – „връщане до страна на произход“ (ПАМ по смисъла на чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ), която заповед не е с допуснато по силата на закон предварително изпълнение и органът разполага с правомощие да постанови разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК за предварителното ѝ изпълнение, както е сторил в случая. Съгласно §. 1, т. 4в от ПЗР на ЗЧРБ, опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧРБ, е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето не може да бъде намерено на обявения от него адрес на пребиваване, наличие на предходни нарушения на обществения ред, на предходни осъждания на лицето, независимо от реабилитацията, не е напуснало страната в рамките на предоставения му срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената му мярка, притежава подправени документи или няма никакви документи, представило е невярна информация, вече се е укривало, не е спазило забрана за влизане и други. Видно от Докладната записка с рег. № 4536р-19416/ 08.06.2026 г. на ПИ в 01 Група на ГКПП „Кап. Андреево“, жалбоподателят, с още пет лица, е открит в тайник в автобус с турска регистрация, на мястото на резервоара, без документи за самоличност, като в разговор с лицата е установено тяхното намерение да използват България като транзитен пункт към Западна Европа, които обстоятелства без всякакво съмнение сочат на опасност от укриване по смисъла на §. 1, т. 4в от ПЗР на ЗЧРБ, предвид на което изводът на съда, че действително съществува опасност изпълнението на процесната ПАМ да бъде осуетено, е правилен и обоснован. В случая обаче по делото е приложена постъпилата като доказателство молба за международна закрила от чужденеца. Същата е пристигнала след постановяване на обжалваното определение, а именно – на 10.07.2026 г. От отразяването върху молбата се установява, че още на 08.06.2026 г. чужденецът е подал молба до Председателя на ДАБ МС за международна закрила, регистрирана в ГПУ – Свиленград с № УРИ 453600-1324/ 10.06.2026 г. Подаването на молбата е факт, който следва да бъде съобразен с оглед текста на чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), който предвижда, че принудителните административни мерки: „отнемане правото на пребиваване", „връщане", „експулсиране" и „забрана за влизане в страната" не се изпълняват до приключване на производството по закрила с влязло в сила решение. Възражението на частния жалбоподател в тази насока, че производството по закрила ще се обезсмисли, ако принудителната мярка бъде изпълнена на база допуснатото ѝ предварително изпълнение, е основателно, поради което определението следва да бъде отменено, като бъде отменено и допуснатото предварително изпълнение на заповедта. В хода на производството по обжалването ѝ по същество следва да бъдат събрани доказателства за развитието на административното производство по подадената молба за международна закрила. За пълнота настоящият състав счита, че следва да бъде отбелязано, че към момента на издаване на разпореждането за допускане предварителното изпълнение на заповедта и към момента на постановяване на определението лицето все още е било непълнолетно, което е налагало да бъде извършена съответната преценка, съобразена с висшия интерес на детето, включително във връзка с неговата лична ситуация и възможността за благоденствието му при евентуално връщане в страната на произход – Ирак. Липсата на такава преценка, респ. липсата на изложени и относими към този висш интерес мотиви, е още един аргумент, налагащ отмяна на допуснатото предварително изпълнение, което съдът не е съобразил, а това е опорочило обжалваното определение. С оглед изложеното, определението като неправилно следва да бъде отменено, съответно да бъде отменено и допуснатото предварително изпълнение на заповедта. При този изход на спора, съобразно приложените по делото доказателства и своевременно направеното искане за разноски, на процесуалния представител на частния жалбоподател, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъдат присъдени сторените от него вместо жалбоподателя разноски – за държавна такса за двете инстанции в размер на 20.45 евро, както и за адвокатско възнаграждение за оказана по договора за правна защита и съдействие безплатна правна помощ на материално затруднено лице, която следва да се определи на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на по 383.47 евро/ 750.00 лв. за всяка една инстанция, доколкото се касае за процесуално представителство без явяване в открито заседание. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,