Определение № 2243 от 06.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10400/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от директора на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР чрез юрк. Табакова срещу определение № 3657/12.09.2024г., постановено по адм. д. № 825/2024г. от Административен съд-Хасково, с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба с вх. № 5988/09.09.2024г., подадена от Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР против определение № 3534/02.09.2024г., постановено по адм. д. № 825/2024г. по описа на АС-Хасково. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г., на Върховния административен съд по т. д. № 4/2019 г. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че така подадената частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство - прекратено по следните съображения: Съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, субсидиарно приложим в производството по частните жалби на основание чл. 236 АПК право на касационно оспорване по чл. 210, ал. 1 от АПК имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В конкретния случай с обжалваното определение на първоинстанционния съд е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР и е прекратено производството по делото. Следователно, процесният съдебен акт засяга права и законни интереси на юридическото лице –Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР, подател на частната жалба срещу определение № 3534/02.09.2024г., постановено по адм. д. № 825/2024г. от АС-Хасково и адресат на обжалваното определение, а не на директора на главната дирекция. Налице са различни административноправни субекти – Главна дирекция „Гранична полиция“ и директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“, които са със самостоятелна материална и процесуална правосубектност. В разглеждания случай директорът на ГД“НП“-МВР няма качеството на засегната страна от оспореното определение на административния съд, поради което няма право да го обжалва с частна жалба. По изложените съображения и тъй като частната жалба е подадена от директора на дирекцията, а не от юридическото лице, засегнато от съдебния акт, частната жалба се явява процесуално недопустима за разглеждане. Поради изложеното и на основание чл. 215, т. 1 вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение