Определение № 902 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 909/2023 г.

Производството е по реда на чл.123 ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 5620/21.02.2023 г., озаглавена жалба от ищеца В. М. И. от [населено място], с която се иска на основание чл.123 ГПК да се определи компетентния съд, който да разгледа предявените искове с искова молба вх. № 27001/01.11.2022 г. по регистъра на Районен съд Русе, въз основа на които е образувано гр.дело № 5490/2022 г. по описа на същия съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Производството по гр.дело № 5490/2022 г. на Районен съд [населено място] е образувано въз основа на подадена искова молба вх. № 27001/01.11.2022 г., с която са предявени искове от В. М. И. от [населено място] срещу В. И. Н. от [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С разпореждане № 8325/08.11.2022 г. и № 9154/05.12.2022 г. производството по делото е оставено без движение, като на ищеца са дадени конкретни указания за отстраняване нередовности на исковата молба. Преписи от разпорежданията са връчени на ищеца на 21.11.2022 г. и на 29.12.2022 г. На 06.01.2023 г. ищецът В. И. е подал молба с искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, като е изпълнил всички указания на съда с изключение на това за заплащане на държавна такса по делото. С определение 221/17.01.2023 г. искането на ищеца за освобождаване от държавна таса и разноски по делото е оставено без уважение. Определението е влязло в сила. Ищецът е подал молба вх. № 3290/31.01.2023 г., с която е поискал отвод на съдията-докладчик по делото. С определение № 480/01.02.2023 г. искането за отвод е оставено без уважение и на ищеца са дадени поредни указания за отстраняване на нередовността на исковата молба в едноседмичен срок от съобщението, като е указан конкретния размер на дължимата по делото държавна такса, която ищецът следва да заплати по сметка на съда. Дадени са указания, че при неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната. Съобщение с указанията на съда е връчено на ищеца на 13.02.2023 г. В указания от съда срок нередовността не е отстранена. На 18.02.2023 г. ищецът е подал по пощата молба, озаглавена жалба вх. № 5620/21.02.2023 г., в която изразява оплаквания от администриране на делото и доводи, че по правилата на ГПК не може да се формира състав на съда, който да разгледа делото и поради това са налице предпоставките на чл.123 ГПК за определяне на компетентния съд. Съгласно чл.118,ал.1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно той го изпраща на надлежния съд - ал.2-ра на чл.118 ГПК. Според чл.123 ГПК Върховният касационен съд определя съда, който следва да разгледа иска само в случаите, когато компетентният съд не може да бъде определен по правилата на Глава XII „Подсъдност”. В настоящият случай не се установява посочената хипотеза. По подадената искова молба с вх. № 27001/2022 г. от ищеца В. И. е образувано гр.дело № 5490/2022 г. по описа на Русенския районен съд. Предявените искове с посочената искова молба са приети за подсъдни и се разглеждат от Районен съд Русе. По делото не са налице данни и не е постановяван съдебен акт от първоинстанционния съд, с който съдът да е приел, че делото не е подсъдно на Русенския районен съд. Към молбата, а и по делото не са приложени доказателства, от които да се изведе извод за спор между съдилищата относно родова, местна или функционална подсъдност по предявените искове. Не се твърдят факти в подадената молба, нито са представени доказателства, от които да се установят предпоставките на чл.123 ГПК, а именно, компететнтният съд за разглеждане на делото да не може да се определи по реда на глава XII ГПК „Подсъдност”. Следователно молбата, озаглавена жалба с вх. № 5620/21.02.2023 г. на ищеца В. И. като процесуално недопустима следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение