Определение № 40 от 05.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4873/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Г. П. срещу определение №2425 от 03.10.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 2585/2023 г. на Апелативен съд-София, с което е оставена без разглеждане частната въззивна жалба на Т. Г. П. срещу разпореждане №5007 от 17.07.2023 г. и разпореждане №5947 от 31.08.2023 г. по гр.д. №1253/2023 г. на СГС и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно. Изложени са доводи, че вместо съдът да запознае ответника с исковата молба е постановил разпореждания които са недопустими при пазарната икономика. Изложени са съображения във връзка с обстоятелствата довели до подаване на исковата молба в съда. Моли да се укаже на Софийски градски съд да гледа делото по неговата искова молба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Обжалваното определение е постановено в производство, образувано по частна жалба на Т. Г. П. до Апелативен съд-София срещу разпореждания на СГС, като първа инстанция, постановени по гр.дело №1253/2023 г. образувано по искова молба от жалбоподателя срещу държавата за заплащане на обезщетение от 135 млрд лв.. С разпореждане №5007 от 17.07.2023 г. и с разпореждане №5947 от 31.08.2023 г. по същото гр. д. №1253/2023 г. на СГС, съдът е дал указания на ищеца Т. П. да отстрани нередовности на исковата молба. Въззивният съд е приел, че разпорежданията на съда не преграждат развитието на производството и обжалването на този вид разпореждания не е предвидено в закона. Посочил е, че ако страната счита, че не дължи уточняване на изложеното в исковата молба или не дължи посочената държавна такса и не я внесе, и това бездействие доведе до прекратяване на делото, едва определението, с което е прекратено производството, като преграждащо развитието му ще подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на обжалването с частна жалба. С оглед на което е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащи на обжалване съдебни актове и е оставил същата без разглеждане. Настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен, а доводите на жалбоподателя за несъотносими. Правилно с обжалваното въззивно определение Апелативен съд-София е приел, че частната жалба срещу посочените разпореждания, постановени от състав на Софийски градски съд, пред който е образувано гр.дело по исковата молба на жалбоподателя е недопустима като подадена срещу разпореждания на съда, които не подлежат на обжалване. Съгласно чл.279 ГПК разпоредбите на чл.274-278 се прилагат съответно и за частните жалби срещу разпорежданията на съда. Обжалваните пред САС разпореждания не попадат в хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК - не преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и не попадат и в хипотезата и на ал.2 на чл.274 ГПК - в случаите, изрично посочени в закона, че подлежат на обжалване. С разпорежданията са дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба относно ясно излагане на всички обстоятелства, на които се основава претенцията и петитума на исковата молба, как е формирано обезщетението, което се претендира и неговия размер, съответно е определена държавна такса. Правилно в тази връзка въззивният съд е посочил, че едва при неизпълнение на указанията на съда и връщане на исковата молба и прекратяване на производство по нея ищецът може да подаде частна жалба, която подлежи на обжалване и в производството по която следва да се проверят и дали указанията на съда са правилни. Поради изложеното обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу разпореждания на първоинстанционният съд с указания по отстраняване на нередовности на исковата молба, е правилно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,