Определение № 121 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 782/2022 г.

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 30102 от 19.01.2022г., подадена от М. М. Й. срещу разпореждане № 10077 от 14.12.2021г. на САС, постановено по в.ч.д. № 2248//2019г. на Софийски апелативен съд. С него е постановено връщане на подадената от страната частна жалба вх.№ 35105 от 07.07.2021г. срещу разпореждането от 04.06.2021г. за връщане на частна касационна жалба вх.№ 14333 от 19.97.2019г. против определение № 2279/05.07.2018г. на САС по същото дело. С последното е потвърдено определение № 200 от 11.01.2019г. по т.д./н/ № 71/2013г. на СГС за оставяне без разглеждане искането на М. Й. по чл.632,ал.2 ТЗ за възобновяване на производството по делото. В частната жалба се съдържа искане за предоставяне на безплатна правна помощ. Искането не следва да бъде уважено. Страната вече е депозирала своята частна жалба. Настоящото производство не изисква необходимост приподписване на жалбата от адвокат, нито прилагане на изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Извън горното, на жалбоподателката е била предоставена правна помощ под формата на безплатна адвокатска защита по депозираната от нея частна жалба вх.№ 14333/19.07.2019г., от която с изрична молба Й. се е отказала. Същевременно настоящото производство не е и от кръга на тези, за които по силата на закон изрично се предвижда задължителна адвокатска защита /чл.23,ал.1 ЗПП/, нито пък интересите на правосъдието изискват това /чл.23,ал.2 ЗПП/. Тълкуването на разпоредбата на чл.24,ал.1,т.1 ЗПП обосновава извод, че правната помощ се предоставя ако е оправдана от гледна точка на ползата, която ще допринесе - ако е реално необходима за равен достъп до правосъдие чрез предоставяне на ефективна правна помощ, каквото основание в настоящия случай не е налице. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.