Определение № 18 от 29.01.2015 г. на ВКС по т. д. № 210/2014 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 6084/03.07.2014 г., подадена от [фирма], чрез процесуалния му пълномощник юрк. П. В., с която се иска освобождаване на внесеното по сметка на ВКС обезпечение в размер на 20 000 лева и превеждането му по сметката на дружеството, с оглед приключилото производство по т.д.№ 210/2014 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. Към молбата са представени два броя преводни нареждания: по първото нареждане сумата 25 896.92 лв. е преведена от застрахователното дружество по сметка на ищеца Б. И. Д., на основание на влязлото в сила осъдително въззивно решение, а по второто нареждане са преведени присъдените в полза на адв. Н. разноски в размер на 850 лв. След изискване на делото от Софийски градски съд и след изпълнение на дадените на молителя указания за представяне на писмени доказателства за заверяване сметките на посочените в преводните нареждания лица/ писмо от 22.01-2015 г. от [фирма]/, делото е докладвано за произнасяне по искането за връщане на внесеното от [фирма] обезпечение. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, взе предвид следното: С определение № 548 от 22.08.2013 г. по ч.т.д.№ 2783/2013 г. на състав на ВКС, ІІ т.о., на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК, след констатация, че касаторът е внесъл по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на присъдената с въззивното решение сума 20 000 лв., е спряно изпълнението на осъдителното решение № 1656/29.07.2013 г. по гр.д.№ 1372/2013 г. на Софийския апелативен съд, 4 състав. Видно от изисканото и приложено т.д.№ 210/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., образувано по касационни жалби на ищеца Б. И. Д. и ЗАД [фирма] срещу посоченото въззивно решение е, че с определение № 286 от 22.05.2014 г. не е допуснато касационно обжалване. С определение № 203/19.06.2014 г. настоящият състав е отказал освобождаването на обезпечението, поради липса на предпоставките по чл.282, ал.5 ГПК. С оглед доброволното изпълнение от страна застрахователното дружество на осъдителното въззивно решение, осъществено след постановяване на определението от 19.06.2014 г., което е надлежно доказано с представените от молителя писмени доказателства и предвид удостоверението от 10.11.2014 г. на гл.експерт-счетоводител при ВКС, следва да се приеме, че молбата е основателна. Внесеното от молителя обезпечение следва да се върне на вносителя, тъй като е отпаднало основанието за спиране изпълнението на въззивното решение, като не е налице и основание за задържане на обезпечението. Предвид горното, ВКС, ТК, ІІ т.о.