Определение № 351 от 15.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4008/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Т. Д. - Р. чрез нейния процесуален представител адв. Д. Р., против определение № 1226 от 13.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 532/2016 г. на Варненския окръжен съд. С него е допълнено на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските постановеното по същото дело определение № 733 от 21.03.2016 г., като частната жалбоподателка е осъдена да заплати на К. П. Р. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. В частната жалба са изложени доводи за недопустимост на обжалваното определение, както и за неправилност на същото поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателката поддържа, че определението е недопустимо, тъй като допълненото с него определение също е недопустимо поради това, че с него се потвърждава недопустим съдебен акт - определение за издаване на обратен изпълнителен лист, защото в случая компетентен да се произнесе по това искане е бил Върховният касационен съд, а не Варненският районен съд. На следващо място, обжалваното определение е недопустимо и поради това, че молбата на К. П. Р. за допълване на определение № 733 от 21.02.2016 г. всъщност имала характер на искане за изменение на постановеното определение в частта за разноските, доколкото въззивният съд в диспозитива на основното определение изрично е отразил, че разноски не се присъждат. Определението е недопустимо и поради това, че към молбата за изменение на определението не е бил приложен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Доводите за неправилност на обжалваното определение са обосновани с твърдението, че ответната страна К. Р. не е подал отговор на двете части жалби, предмет на в.ч.гр.д. № 532/2016 г. на Варненския окръжен съд, което било констатирано от въззивната инстанция, а представените отговори с молбата му за допълване на определението били неистински документи, чието подаване пред районния съд не било надлежно удостоверено. Ответната страна К. П. Р. оспорва подадената частна жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по в.ч.гр.д. № 532/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд е образувано по две частни жалби, подадени от Д. Т. Д.- Р.. С първата - вх. № 3745 от 25.01.2016 г., се атакува определение № 14795 от 18.12.2016 г. по гр.д. № 12 596/2012 г. на Варненския районен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителен лист, издаден в полза на Д. Р. за сумата 3 021.56 лв., като тази сума следва да се чете ”541.56 лв.”, и е отхвърлено искането на К. П. Р. за издаване на обратен изпълнителен лист. С втората частна жалба - вх. № 9977 от 24.02.2016 г., се обжалва определение № 1763 от 15.02.2016 г., постановено по гр.д. № 12 596/2012 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлена молбата на Д. Т. Д. - Р. за присъждане на разноски за производството за поправка на очевидна фактическа грешка. С определение № 733 от 21.03.2016 г. въззивният съд е потвърдил двете определения. В мотивите си е приел, че в срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частните въззивни жалби от насрещната страна. Посочил е също, че с оглед неоснователността на двете подадени от Д. Р. частни жалби, на жалбоподателката не следва да се присъждат разноски. Това определение е съобщено на К. П. Р. на 29.03.2016 г. На 31.03.2016 г. същият е подал молба с вх. № 9530 за допълване на определението в частта за разноските, като е твърдял, че и по двете частни жалби е подаден писмен отговор с приложен договор за правна защита и съдействие, които обаче не са били приложени към делото. В подкрепа на твърдението си е представил заверени копия от „Отговор на въззивната частна жалба от Д. Т. Д. Р. срещу определението от 18.12.2015 г….”, върху който е поставен щемпел 10.02.2016 г. с печат на Районен съд - Варна, но без входящ номер на регистратурата, както и копие от „Отговор на въззивна частна жалба от Д. Т. Д. - Р. срещу определение № 1763 от 15.02.2016 г….”, върху който е поставен щемпел с датата 18.03.2016 г., но няма входящ номер в регистратурата и печат на Варненския районен съд. Вторият документ е бил изпратен от Варненския районен съд на Варненския окръжен съд с писмо от 23.03.2016 г. При тези данни Варненският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, доколкото искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на частната жалба, подаден в срока по чл. 276, ал.1 ГПК. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Предмет на проверка в настоящото производство е определение № 1226 от 13.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 532/2016 г. на Варненския окръжен съд, поради което доводите за недопустимост на допълненото с него определение № 733 от 21.03.2016 г. не могат да бъдат обсъждани. Определението по чл. 248 ГПК подлежи на самостоятелно обжалване. Постановяването му не възобновява срока за обжалване на допълнения съдебен акт. Недопустимостта на съдебните актове не може да се установява инцидентно, а само по реда на инстанционния контрол чрез подаване на жалба срещу тях в определените от закона преклузивни срокове. Неоснователен е и доводът за недопустимост на определението поради това, че с него не се допълва, а се изменя постановения по делото съдебен акт в частта за разноските, доколкото в него съдът изрично се е произнесъл по отговорността за разноски, приемайки, че такива не се присъждат. Видно от мотивите на определение № 733 от 21.03.2016 г., съдът не е формирал воля по искането на насрещната страна К. Р. за присъждане на разноски. Произнасянето на съда е във връзка с направеното от жалбоподателката Д. Р. искане за разноски, което е намерено за неоснователно предвид изхода на делото. Данните по делото сочат, че и двете частни жалби са изпратени за разглеждане на въззивния съд преди изтичане на срока по чл. 276, ал.1 ГПК за отговор по тях, поради което към момента на постановяване на основното определение въззивният съд не е могъл да вземе предвид заявеното в тях искане на ответника за присъждане на разноски. В хипотеза, когато съдът изобщо не се е произнесъл по своевременно направено от страната искане за присъждане на разноски, както е в настоящия случай, се касае за допълване, а не за изменение на съдебния акт. Непредставянето на списък не лишава страната от правото да иска разноски по делото и не е пречка да й бъдат присъдени доказани разноски, а препятства само възможността й да иска изменение на решението в частта за разноските. Обосновано съдът е приел, че искането на ответната страна К. Р. за присъждане на разноски е заявено своевременно с подадения в срока по чл. 276, ал.1 ГПК отговор съответно на двете частни жалби. Липсата на входящ номер на регистратурата на районния съд върху депозирания на 18.03.2016 г. отговор не е основание да се приеме, че същият е постъпил в съда по- късно от отбелязаната върху него дата. Действително, разпоредбата на чл. 34, ал.3 от Правилника за администрацията в съдилищата изисква на първата страница на всеки приет или издаден от съда документ да се отбелязват регистрационният номер, датата на постъпване, а при необходимост или поискване от вносителя- и часът, и да се полага подписът на съдебния служител, но допуснатото нарушение служителят да отбележи регистрационния номер на приетия документ не може да се третира във вреда на страната. В тази връзка следва да се има предвид, че разпореждането на районен съдия за изпращане на отговора по компетентност на въззивната инстанция е с дата 21.03.2016 г., която е първият работен ден / понеделник/ след датата, отбелязана от съдебния служител като дата на постъпване на документа в съда. По тези съображение частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е допустимо и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед този изход на спора жалбоподателката следва да заплати на К. П. Р. направените разноски за адвокатско възнаграждение за защита по настоящото дело в размер на 200 лв., съобразно направеното за това искане в отговора на частната жалба, доказани с представения към него договор за правна защита и съдействие от серия б № 243529 от 06.09.2016 г. Водим от гореизложеното съдът