Решение № 591 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2009 г.
ВКСIV гражданско отделение27.09.2010 г.докладчик Надежда Зекова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решението от 30.03.2009 г., поправено с решение от 22.07.2009 г., двете постановени по гр. д. № 2629/2008 г. на Софийския градски съд, с което К. С. е осъден да заплати на държавата по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 160 /сто и шестдесет/лева и е оставено в сила решението от 7.04.2008 г. по гр. д. № 17210/2007 г. на Софийския районен съд, с което К. С. е осъден да заплати на държавата по сметка на Софийския районен съд държавна такса 320 /триста и двадесет/ лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА К. В. С. от гр. С. да заплати държавна такса, както следва: 10/десет/лева по сметка на Софийския районен съд 5 /пет/лева по сметка на Софийския градски съд 5 /пет/лева по сметка на Върховния касационен съд Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 591 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1891/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство за разглеждане на касационна жалба на основание чл. 290 ГПК. Допуснато е касационно обжалване с определение от 5.05.2010 г. по жалба на ищеца по делото К. С. в частта относно присъдените суми за държавна такса, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Констатирано е, че Софийският градски съд, като въззивна инстанция, с решението от 30.03.2009 г. по гр. д. № 2629/2008 г. е осъдил ищеца С. да заплати на съда 160 лв. държавна такса за отхвърлената част на предявения от него иск по чл. 2 ЗОДОВ и потвърдил първоинстанционното решение на Софийския районен съд по гр. д. № 17210/2007 г., с което С. е осъден да заплати на районния съд 320 лв. държавна такса. Прието е, че това осъждане е в нарушение на закона и Тарифата за държавни такси по ГПК, които предвиждат проста държавна такса - 10 лв. за исковите молби и по 5 лв. за обжалване пред въззивна инстанция. Жалбоподателят К. В. С. от гр. С. поддържа касационната жалба в посочената част, за която е допуснато касационно обжалване. Представителят на Прокуратурата счита жалбата в тази част за основателна. Искането на жалбоподателя С. за отмяна на въззивното решение относно присъдената държавна такса е основателно. Съгласно чл. 9а от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, в сила от 30.05.2008 г., по делата, образувани на основание ЗОДОВ се дължи проста държавна такса. Нейният размер е конкретизиран с Тарифата за държавни такси по ГПК - 10 лв. по исковите молби, съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифата и 5 лв. за обжалване пред въззивна и касационна инстанция, съгласно чл. 18, ал. 3 от Тарифата. При това положение, присъдената в тежест на ищеца държавна такса - 320 лв. за първоинстанционното производство и 160 лв. за въззивното производство, е неправилно определена и следва решението в тази част да се отмени. Следва да бъде постановено ново решение относно дължимата държавна такса, като ищецът бъде осъден да заплати 10 лв. на първоинстанционния съд, 5 лв. на въззивния съд и държавна такса 5 лв. за касационното производство, тъй-като от документацията по делото е видно, че не е изпълнил разпореждането на касационния съд с определението от 5.05.2010 г. да внесе 5 лв. държавна такса за касационното обжалване. Върховният касационен съд