Определение № 488 от 13.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 1849/2019 г.

Производството е по реда на чл. 295 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 53108 от 18.ІV.2019 г. на „ЧЕЗ Разпределение България” АД-София /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез негов юрисконсулт против онази част от въззивното решение № 1745 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, от 12.ІІІ.2019 г., постановено по гр. д. № 9088/2018 г., с която ел. разпределителното д-во е било осъдено – на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД – да заплати на ищцовото „ЕТЕ” ЕООД-гр. Гоце Делчев сума в размер на 5 816.41 лв. (пет хиляди осемстотин и шестнадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща „обезщетение за претърпени пропуснати ползи – непроизведено и продадено количество електроенергия за периода 6.VІ.2013 – 28.VІІІ.2013 г., поради неизпълнение на договорно задължение за изграждане на съоръжение за присъединяване на енергиен обект по договор от 6.VІ.2012 г.” и ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от завеждане на делото /28.VІІІ.2013 г./ и до окончателното й изплащане. Оплакванията на търговеца настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова осъдителна част в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира повторното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявените от годелчевското „ЕТЕ” ЕООД осъдителни искове да бъдели отхвърлени – като неоснователни - като на касатора бъдели присъдени направените в хода на производствата пред всички инстанции разноски. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят, й „ЧЕЗ Разпределение България” АД обосновава приложно поле на касация контрол единствено с твърдението си за „очевидна неправилност” на постановеното от СГС въззивно решение в атакуваната негова осъдителна част (основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационно обжалване). Инвокиран е довод, че в обжалваната си част въззивното решение на СГС противоречало на императивни разпоредби на чл.чл. 31, ал. 2, т. 1 и 32, ал. 4 ЗЕВИ, понеже ищецът бил представил по делото договор № 482/12.І.2015 г. за изкупуване на електрическа енергия за срок от 20 години, сключен с друг търговец – „ЧЕЗ Електро България” АД и така: „Независимо от момента в който ищецът започва да продава електроенергия, независимо от кога е тази момент - една година по-рано или една, две, три години по-късно, той ще продава произведената електроенергия на определената преференциална цена...”. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „ЕТЕ” EООД-гр. Гоце Делчев /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността на оплакванията за неправилност на постановеното от СГС въззивно решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за производствата „пред първа и пред втора инстанция, пред първата касационна инстанция, както и пред втората въззивна инстанция, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение” Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: При повторното разглеждане на делото по реда на чл. 294 ГПК новият състав на въззивния съд е съобразил стриктно задължителните за него указания на ВКС, дадени с отменителното му решение № 42/28.VІ.2018 г. по т. д. № 1398/2017 г., произтичащи от онзи правен въпрос, във връзка, с който е било допуснато касационно обжалване: „Когато пропуснатата полза от определена производствена дейност (в случая производство на електроенергия) се съизмерява с вредите от препятстване на това производство, на каква сума отговарят те – на тази на печалбата, която е щяла да бъде реализирана в случай на производство, или на тази на приходите, които са щели да бъдат реализирани в такъв случай?” С атакуваното в настоящето касационно производство по чл. 295 ГПК въззивно решение № 1745/12.ІІІ.2019 г. на СГС по гр. дело № 9088/2018 г. е било отменено първоинстанционното решение в осъдителната му част, като в резултат първоначално присъденото на основание чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи на търговеца ищец „ЕТЕ” ЕООД е било намалено със сума в размер на 158.24 лв. (сто петдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки), представляваща равностойността на разходите мукато производител на ел. енергия за мрежови услуги за исковия период 6.VІ.2013 г. - 28.VІІІ.2013 г., съгласно приетото ново заключение на съдебно-техническа експертиза. Решаващият правен извод на състава на СГС е в смисъл, че „ печалбата, която се формира и в която се изразява пропуснатата полза за ищеца, е в размер на 5 816.41 лв. За тази сума следва да се уважи предявения иск, а първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен иска за горницата до 5 974.65 лева”. Следователно в атакуваната от касатора „ЧЕЗ Разпределение България” АД негова осъдителна част постановеното от СГС въззивно решение не е „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (относимите към разрешаване на случая разпоредби на нормативни актове като Наредба № 6/9.VІ.2004 г. /отм./, Наредба № 6/24.ІІ.2014 г., а също на чл. 93 а от Закона за енергетиката, да са били приложен в техния обратен, противоположен смисъл) или пък - extra legem (съставът на СГС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). В заключение, не може да се слуша сега наведения от касатора „ЧЕЗ Разпределение България” АД довод в подкрепа на твърдението за „очевидна неправилност”, основан на „нарушаване на императивно разпоредби в ЗЕВИ”, след като в предмета на спора по делото не е бил надлежно включен въпрос за преференциални цени при изкупуване на ел. енергия, произтичащи от правоотношение с друг търговец и за период, чиято начална дата е извън исковия по настоящето дело. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 295 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация търговско дружество искане за това, касаторът „ЧЕЗ Разпределение България” АД-София ще следва да бъде осъден – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК - да му заплати сума в размер на 800 лв. (осемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК: съгласно сключен на 21.V.2019 г. договор за правна защита и съдействие /т. ІІІ.1/. В останалата им част, предвид съдопроизводственото правило на чл. 294, ал. 2 ГПК, исканията по чл. 78, ал. 3 ГПК на търговеца ответник по касация са преклудирани. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение