Определение № 4375 от 03.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 401/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Л. А. срещу решение №1148 от 16.10.2023 г., постановено по в. гр. д. №207 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 12-ти граждански състав, с което е потвърдено решение №3124 от 9.11.2022 г. по гр. д. №6539 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, IV брачен състав, за поставяне под ограничено запрещение на С. Л. А.. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл. 281, т.2 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС по въпроса относно задължението на съда да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно/ в тяхната взаимна връзка и зависимост/. И. И. А. застъпва становището, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Прокуратурата на Република България не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: И. И. А. е поискал от съда да постави неговата майка С. Л. А. под пълно запрещение, тъй като страда от параноидна шизофрения, диагностицирана още през 1987 г. Заболяването и е хронично, не подлежи на възстановяване и е засегнало трайно интелекта, психиката и волята и, поради което тя е в невъзможност да се грижи самостоятелно за себе си и за своите работи и да контролира поведението си. Заключението на психиатричната експертиза е, че С. Л. А. страда от параноидна шизофрения, личностова промяна. Намира се в медикаментозна ремисия, но не е в състояние напълно сама да се грижи за себе си и не може да разбира напълно свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и изцяло да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Налице са медицински показания да се обсъжда поставянето и под ограничено запрещение. След лично изслушване на С. А. и анализ на свидетелските показания на лекуващия лекар и управителя на Центъра за настаняване на лица с психични разстройства, където ответницата пребивава, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че тя се нуждае от помощ за административни дейности и от напомняне да полага грижи за личната си хигиена. Според съда са налице и двата критерия-медицински и юридически, предписани в правната норма на чл.5 от ЗЛС за поставянето и под запрещение. Тъй като състоянието и не е така тежко, съдът е поставил ответницата под ограничено запрещение. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че болестта, от която страда ответницата има необратим характер и е невъзможно излекуването и, а установеният когнитивен дефицит, съчетан с негативна симптоматика, трудно подлежи на медикаментозно коригиране. Налице е ограничена, но не напълно липсваща способност у ответницата да насочва волята си и да управлява действията си за постигане на целите за задоволяване на своите нужди и за защита на своите интереси. Същевременно обаче е установено, че тя се нуждае да бъде подпомагана при изпълнение на някои ежедневни и елементарни дейности. Напълно самостоятелното извършване на разпоредителни действия би накърнило нейните права и имуществени интереси. Жалбоподателката твърди, че така постановеното въззивно решение е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск за поставянето и под ограничено запрещение, а ищецът е поискал поставянето и под пълно запрещение. В т.4 и т.5 от ППВС№ 5/79 г. от 13.II.1980 г. обаче е разяснено, че е достатъчно ищецът да поиска поставяне под запрещение, а какво да бъде то-пълно или ограничено, зависи от преценката на съда. Затова въззивното решение, с което е потвърдено поставянето на ищцата под ограничено запрещение не е недопустимо. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно, тъй като не се констатира прилагане на закона в неговия обратен, противоположен на вложения в него смисъл, прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, или груби нарушения на правилата на формалната логика. По поставения въпрос не се констатира противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС/ цитираните от касатора решение № 115 от 30.04.2013 г.- по т.д. № 805/2011 г. на II ТО, определение № 443 от 29.06.2011 г. по т. д. № 1087/2010 г на II ТО, решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I ГО и много други/. Софийският апелативен съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взел е предвид и данните, съдържащи се в личното изслушване на ответницата. Не се е тълкувал едностранчиво доказателства, нито им е придал несъществуваща доказателствена тежест. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,