Определение № 3258 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2211/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. М. С. против разпореждане № 1733 от 15.04.2025г. постановено по ч.гр.д. № 36/2025г. по описа на Апелативен съд – София, с което е върната частна касационна жалба подадена от частния жалбоподател с вх. № 4870/21.02.2025г. срещу определение № 312 от 05.02.2025г. по ч.гр.д. № 36/2025г. по описа на САС, постановено в производство по чл. 274 от ГПК. С последното определение, състав на Апелативен съд – София оставил без уважение частна жалба вх. № 132046/28.11.2024г. на С. М. С. срещу Разпореждане № 27492/13.11.2024г. по гр.д. № 13081/2023г. по описа на СГС, с което е била върната негова частна жалба срещу разпореждане от 02.09.2024г. Частната жалба е основана на оплаквания за нищожност на получен от страната препис от определение, който в действителност е копие, което има уведомителен характер и не води до изпълнение и сочи неистина /лъжа/. Отправено е искане да се върне действително частната му жалба, а съдът да се осъди по неистината за 100 лева – неимуществени вреди. Ответник по делото не е конституиран, поради което не е проведена процедурата по чл. 276, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – частен жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. По искова молба на С. М. С., подадена на 21.11.2023г. срещу мълчалив отказ на правосъдието по искова молба от 05.09.2023г. до СГС, е образувано гр.д. № 13081/2023г. по описа на СГС. Указаните нередовности на исковата молба не са били отстранени от ищеца, поради което същата е върната с разпореждане на съда от 20.02.2024г. От този момент ищецът е подал поредица от частни жалби, по нито една от които не е изпълнил указанието за внасяне на държавна такса, поради което всяка поредна частна жалба е върната. Отделните разпореждания за връщане на частната жалба са обжалвани от ищеца, частните му жалби оставени без уважение, а частният жалбоподател осъден на основание чл. 77 от ГПК да заплати дължимата по всяка държавна такса от по 15 лева – с определения на САС от 13.06.2023г. по ч.гр.д. № 1594/2023г.; от 24.11.2023г. по ч.гр.д. № 2270/2023г.; от 01.10.2024г. по ч.гр.д. № 2152/2024г. С Определение № 312 от 05.02.2025г. по гр.д. № 36/2025г. състав на САС се е произнесъл в производство по частна жалба срещу поредно разпореждане за връщане на частна жалба на СГС от 13.11.2024г., която е оставена без уважение, а частният жалбоподател – осъден да заплати дължимата държавна такса по частната жалба на основание чл. 77 от ГПК. С разпореждането, предмет на обжалване в настоящото производство е върната поредна частна жалба на С. С. поради неизпълнение на дадени указания. Относно обстоятелствата, свързани с валидността и допустимостта на обжалваното разпореждане съдът следи служебно, поради което е допустимо и събиране на доказателства, включително и по почин на Върховния касационен съд. Обжалваният акт е валиден и процесуално допустим, като не страда от пороците визирани в частната жалба. Същият е постановен от законен, надлежно функциониращ съдебен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в изискуемата от закона писмена форма; обективира в съдържанието си ясно, разбираемо и еднозначно волята на съда. Несъстоятелно е оплакването на частния жалбоподател за нищожност на обжалваното разпореждане произтичаща от получен от страната препис от определение, който в действителност е копие, което има уведомителен характер и сочи лъжа. Частната жалба следователно е неоснователна, а обжалваното разпореждане – правилно. С разпореждания от 25.02.2025г., от 17.03.2025г. и от 30.04.2025г. Апелативен съд – София е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи доказателство за внесена държавна такса по частната жалба и същата да се приподпише от упълномощен по делото адвокат. Последното съобщение е връчено на жалбоподателя на 27.03.2025г., изпълнение не е последвало. Ето защо като е върнал на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 вр. чл. 284, ал. 2 от ГПК частната жалба на С. С., Апелативен съд – София е постановил правилно разпореждане, което следва да бъде потвърдено. Дължимата по настоящото дело държавна такса за разглеждане на частната жалба, която се дължи на общо основание съгласно чл. 73, ал. 3 от ГПК вр. чл. 19 от ТДТССГПК и която е останала несъбрана при подаване на частната жалба, следва да се събере от частния жалбоподател на основание чл. 77 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение