Определение № 6280 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3663/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Л. И. С., от гр. Асеновград чрез нейния пълномощник срещу определение от 21.01.2026 г. по адм. д. №10724/2024 г. на Върховния административен съд, Шесто отделение в частта, с която е отхвърлена молбата на частната жалбоподателка да встъпи като страна по делото наред с административния орган - министъра на околната среда и водите на основание чл. 182, ал. 2 АПК в производството по обжалване на заповед № РД-279 от 05.04.2024г. на министъра на околната среда и водите, обн. в ДВ бр. 36/23.04.2024г., с която е обявена защитена местност „Камчийски пясъци“. Счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другите страни- "Мет Риъл Истейт" ЕАД, "Рийс Интернешънъл" ЕАД, "Бета Форест" ЕООД и "Мирта Инженеринг" ЕООД чрез процесуалния си представител намират частната жалба за неоснователна. Ответниците по частната жалба-министърът на околната среда и водите, "Сдружение за изследователски практити", гр. София, Сдружение "Асоциация на парковете в България", гр. София и Фондация "ЕКОгАРТ", гр. Бургас не вземат становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок, от лице, за което обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Предмет на обжалване пред първата инстанция по жалба „Мет Риъл Истейт“ ЕАД, със седалище в гр. София, „Рийс Интернешънъл“ ЕАД, със седалище в гр. София, „Бета Форест“ ЕООД със седалище в гр. София и „Мирта Инженеринг“ ЕООД, със седалище в гр. София, за всички подадена чрез процесуален представител - адв.Р. Константинова е заповед № РД-279 от 05.04.2024г. на министъра на околната среда и водите, обн. в ДВ бр. 36/23.04.2024г., с която е обявена защитена местност „Камчийски пясъци“. С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата на частната жалбоподателка да встъпи като страна по делото на страната на административния орган на основание чл. 182, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е изложил мотиви за липса на правен интерес за жалбоподателката да встъпи като страна на страната на административния орган в производството по обжалване на общия административен акт -заповед № РД-279 от 05.04.2024г. на министъра на околната среда и водите, обн. в ДВ бр. 36/23.04.2024г., с която е обявена защитена местност „Камчийски пясъци“. Така постановеното определение е правилно като обосновано и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон при следните съображения: Съгласно чл. 182, ал. 2 АПК при обжалване на общ административен акт лицата, за които оспореният акт е благоприятен, могат да встъпят като страни наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото. Според съда съгласието на молителите с предвидените в заповедта мерки не обосновава наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес за тях, който да води до допустимост на искането за встъпване като страна в процеса. Такова засягане не следва и от сочения чл. 9 § 3 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) предвид предмета на оспорения акт и разпоредените с него правни последици. Молителите не са лица, чиято дейност е пряко свързана с опазването на околната среда. Поради това по отношение на тях не е гарантирано правото по силата на Орхуската конвенция за участие в производството, а следва да установят правния си интерес от това. В случая такъв правен интерес не е обоснован. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че за частната жалбоподателка не е налице правен интерес-пряк, личен и непосредстванен за участие в производството на страната на административния орган при обжалването на цитираната заповед. В частната жалба частната жалбоподателка се позовава на чл. 2, т. 5 от Орхуската Конвенция, според която разпоредба "засегната общественост" означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес; за целите на това определение ще се счита, че неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, имат интерес. В този смисъл първоинстанционният съд адекватно е подчертал, че акт като процесния е в интерес на мнозинството на обществото, но това не означава, че същото има правен интерес от ,участие в делото. Съдът обосновано е заключил, че в съответствие с текста на чл. 2, т. 5 от същата конвенция води до извод, че достъпа до информация и възможността да участва във вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда е гарантирано само на неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда. По отношение на отделни физически лица не е гарантирано правото по силата на Орхуската конвенция за участвуват в съдебното производство, а следва да установят правния си интерес от това. В случая молителката С. не обосновава такъв правен интерес-пряк, личен и непосредствен от участие в делото, тъй като дейността й не е пряко свързана с опазване на околната среда. На разглежданата плоскост твърдението в частната жалба, че обжалваното на заповедта засяга субективните права на жалбоподателката на здравословна и естетична околна среда е неоснователно. Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 182, ал. 2 АПК обвързват правото на участие в производството като процесното със засягането на субективни права и законни интереси. Доводите, че жалбоподателката притежава качеството "общественост" по смисъла на чл. 2, т. 4 от Конвенцията са неоснователни, тъй като не обосновават пряк, личен и непосредствен интерес от участие в производството по горецитараната заповед-общ адмнистративен акт, тъй като молителката не е лице, чийто дейност е пряко свързана с опазването на околната среда. За целта следва съответният молител да участва в производството по обжалване на общ административен акт на страната на административния орган да установи правния си интерес. Това означава, че оспорваният общ административен акт е благоприятен за нея, тъй като охранява нейни установени в правото субективни права и законни интереси. Това не е постигнато от частната жалбоподателка, поради което определение в частта, с която е отхвърлена молбата на частната жалбоподателка да встъпи като страна по делото наред с административния орган - министъра на околната среда и водите на основание чл. 182, ал. 2 АПК е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,