Определение № 60172 от 15.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1490/2021 г.

Производството е по чл.309 ал.1 от ГПК. Постъпила е молба на „Рила Комерс“ ООД за отмяна на влязлото в сила решение от 20.12.2018г. по т.д. №4200/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение №4797 от 03.07.2017г. по т.д. №6322/2014г. на Софийски градски съд, ГО, І -15 състав и е постановено друго, с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ, че „Рила Комерс“ ООД дължи на Й. З. С. сумата 120 000 евро – задължение по запис на заповед от 01.11.2011г. с падеж на 01.11.2012г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 19.03.2013г., за които суми е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 26.03.2013г. по гр.д.№11953/2013г. по описа на СРС, 28 състав. В молбата е поискано спиране на изпълнението на решението на Софийски апелативен съд до приключване на производството по молбата за отмяна. С определение от 25.07.2021г. на молителя са дадени указания за внасяне на гаранция в размер на 234 699,55 лева по специалната сметка на ВКС в едноседмичен срок. Съобщение за дадените указания е връчено на молителя на 30.08.2021г., като в определения срок гаранцията не е внесена по сметка на съда, което се потвърждава и от служебна бележка от 13.09.2021г. от счетоводството на ВКС на РБ, С молби вх.№66393/20.08.2021г., вх.№66439/23.08.2021г. и №66653/03.09.2021г. молителят е заявил, че му се дължи спиране на изпълнението без гаранции, тъй като не са изпълнени условията за валидност на заповедта за изпълнение, въз основа на която е образувано производството по изпълнително дело №481/2013г. на ЧСИ С., както и че заповедта не е била връчена на длъжника и не е влязла в законна сила, въпреки постановеното по реда на чл.422 от ГПК въззивно решение. В молбите са изложени и доводи по съществото на спора, разрешен с влязлото в сила решение от 20.12.2018г. по т.д.№4200/2017г. на Софийски апелативен съд, както и твърдения за неправомерност на изпълнителното производство, образувано по нищожен договор за възлагане и запис на заповед. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.309 ал.1 от ГПК по искане на страната, съдът може да спре изпълнението на влязло в сила съдебно решение, при условията на чл.282 ал.2-6 от ГПК. По решения за присъждане на парични суми размерът на обезпечението, което следва да внесе молителят е в размер на присъдената сума. Законовата разпоредба е императивна като тя постановява, че при искане за спиране страната е длъжна да представи исканото надлежно обезпечение. Молбата за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение от 20.12.2018г. по т.д. №4200/2017г. на Софийски апелативен съд, следва да бъде оставена без уважение, доколкото не са налице предпоставките по чл.282 от ГПК. Внасянето на обезпечение в размер на сумата, присъдена с решението, чиято отмяна се иска, е задължителна предпоставка за спиране изпълнението по чл.282 ал.2 от ГПК, като съдът не разполага с правомощията да освободи молителя от това задължение. Съществуването на вземането по влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, не подлежи на проверка в производството по спиране на изпълнението. Не подлежи на преценка и правилността на предприетите в изпълнителното производство действия на съдебния изпълнител, защитата срещу които се осъществява по реда на чл.435 от ГПК, в изчерпателно установените от същия текст хипотези. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд